От „Бернабеу” до Орхей

Беше декември, а Лудогорец мереше сили с Реал на „Сантяго Бернабеу”. В храма на европейския футбол.

Коментаторът викаше неудържимо, хората се вълнуваха и коментираха в социалните мрежи, а оценките въпреки загубата с 0:4 бяха позитивни.

Лудогорец бе все още един симпатичен тим, който представяше България там, където другите нямаха достъп.

Днес, часове след необяснимото и конфузно отпадане от Милсами – ако има антипод на Реал за европейския футбол – това е, социалните мрежи и отзивите са пълни със жлъч и подигравки.

Как се докара дотук отборът, който някога бе симпатичен с амбицията и победите си над Лацио и Базел?

Как днес никой не съчувства на този тим?

На стадиончето в Орхей (защото с 2539 места то си е стадионче) проектът на Кирил Домусчиев претърпя един неочакван, но донякъде логичен удар.

С оглед на безконкурентната му среда у нас, създадена със съвместните усилия на боса на клуба и шефовете на БФС, както и в тоталната политика на толериране на този отбор по родните терени, критериите му за класа се размиха.

Така се стига до подценяване и конфузии като Милсами.

С наливането на луди пари за играчи, с разделянето на футболните фактори на „добри и лоши”, с постоянното изказване от позицията на последна инстанция за всичко и всички в играта и държавата ни, пък дори и с онова олигархично „олигофрен” към репортер, босът също допринесе за новото отношение към неговия отбор.

Да – ще кажете, това е хейтърство. Да, в България никой не харесвал успелите.

И сигурно ще сте прави, ако може да е прав някой, който просто повтаря заучени фрази и говори наизуст.

Но Лудогорец направи и невъзможното да се превърне от харесвано и позитивно явление в евроидиот, за чието нещастие във вторник вечер се вдигаха доста наздравици.

И загубата на някакви си 1, 2 или 7 милиона от отпадането на първото препятствие не е малка.

Само от класиране в следващия рунд Лудогорец си гарантираше минимум 750 000 евро, без да смятаме приходите от тв излъчването и билетите.

При продължаване в четвърта квалификация, която е бараж за групите на Шампионската лига, а това никак не изглеждаше невъзможна мисия срещу албанския Шкендербеу, Лудогорец чакаше поне 2,55 милиона евро...

Мечти.

Отпадането донесе загуби за милиони, защото селекцията и заплатите в отбора са като поне за групите в Лига Европа.

Но сега с тях ще се „избутва” родното първенство, в което Разград не би трябвало да има конкуренция.

Елиминирането от отбора, на чиито екипи пишеше „Duty free” е страшен срам и  болка за проекта на Домусчиев.

Този път той спря на безмитния, не стигна до Европа. И по-лошото – няма кой да пророни дори една сълза за него извън самия Разград.

Защото другото, освен парите, което Лудогорец загуби, е голяма част от симпатиите на неутралните.