Решаващ сезон за Гуардиола

Мисленето на футболните треньори е подчинено на проблемите, решенията и резултатите.

Някои от тях може и да добавят някое-друго философско разсъждение относно своята „концепция“, за да подсладят прагматизма с малко мистика.

Но с изключение може би на Йохан Кройф, който успя да убеди половината свят, че неговата красиво играеща Холандия е „истинският“ световен шампион от 1974, дори за най-големите догматици сред треньорите тактиката е средство, а не цел.

Да вземем Пеп Гуардиола. Той е възпитаник на Кройф и неговия наследник в Барселона Луис ван Гал – двама от най-изявените проповедници на стила на игра, който можем да определим като „комбинативен футбол“.

Като такъв Гуардиола често е представян като жрец на т. нар. „тики-така“, като човек, който предпочита отборът му да си подаде 100 паса настрани и назад, отколкото да вкара гол след бърза контраатака.

В действителност нещата са далеч по-прозаични. Най-голямото постижение на Гуардиола в Барселона няма нищо общо със счупването на всички възможни рекорди за притежание на топката.

Точно обратното – Пеп превърна група изключително талантливи изпълнители със сравнително скромна физика в най-добрия отбор в Европа, като наблегна на играта без топка.

„Каталунците“ (както и испанският национален отбор при Луис Арагонес) започнаха да практикуват задушаваща преса дълбоко в противниковата половина.

Този начин на игра изисква изключителна кондиция и висока мотивация от страна на изпълнителите.

Множеството подавания, пресата и изнесената далеч от вратата защитна линия не са някакви възвишени естетически идеали, към които се стреми Гуардиола.

Те са просто трите взаимосвързани, необходими елемента на игровия стил, позволил на Барселона да постигне изключително високи резултати в периода 2009-2011.

„Тики-така“ пък не е крайната цел на Гуардиола, а напротив, термин с негативна окраска, който описва играта на отбор, свикнал да контролира топката, който обаче започва да си я подава леко безцелно, защото не успява да пробие подредения компактно съперник.

Всички отбори, залагащи на притежанието на топката – Байерн на Ван Гал и на Юп Хайнкес, Арсенал на Арсен Венгер – често страдат, ако не са във върхова форма, а съперникът се окопава в собствената половина.

Потресаващата липса на колективна памет в съвременния футбол означава, че повечето от нас не си спомнят каква разбита команда беше Барселона през 2008 г., преди първия сезон на Гуардиола като треньор на представителния тим.

Съблекалнята беше се разцепила на групички, а някои от ключовите играчи предпочитаха да се изявяват по нощните клубове.

Нищо чудно, че по онова време „синьо-червените“ бяха бледа сянка на отбора, спечелил Шампионската лига през 2006 г.

Гуардиола беше достатъчно смел, за да се откаже от играчи като Самуел Ето’о, Деко, Яя Туре и Златан Ибрахимович. В същото време той не се поколеба да заложи на един „анонимник“ като Серхио Бускетс, чийто характеристики и усърдие пасваха отлично на идеите му.

За две години в Байерн Гуардиола спечели две титли на Германия, световната клубна титла и Суперкупата на Европа. Добавете двата полуфинала в Шампионската лига и се оказва, че испанецът е най-успешно представилият се треньор в този период.

„Баварците“ обаче са пълни господари само на вътрешната сцена, а в Европа се представят сравнително неуспешно. Именно затова в очите на повечето хора престоят на Гуардиола на „Алианц Арена“ е по-скоро неуспешен.

В клуба оценяват достатъчно високо работата му. Но онези, които съдят за него според резултатите в Шампионската лига, са на мнение, че с Гуардиола Байерн, който спечели турнира през 2013 г., е направил крачка назад.

Освен другото, в Мюнхен спечелването на титлата на Германия се приема като програма минимум, а не като истински триумф.

Единственият начин представата за Гуардиола да се промени, е той да спечели Шампионската лига.

Това, разбира се, не е невъзможно, но от друга страна в действителност няма как да гарантираш спечелването на два-три мача през април и май срещу съперници от твоята класа.

В най-добрия случай можеш да си осигуриш 60% шанс за успех. Никой обаче не може да изчисли каква е вероятността отборът ти да се намира в оптимална форма в решаващия момент.

Гуардиола, изглежда, е наясно, че се е озовал в неизгодна ситуация. Наскоро той обяви, че за него любовта е по-ценна от успехите пред испанска аудитория и рецитира стихове на покойния каталунски поет Микел Марти-и-Пол на едно литературно събитие в Мюнхен.

Посланието беше ясно: „Победите не са най-важното“ или може би по-скоро „Да спечелиш всичко, не е най-важното“.

Спортният директор на Байерн Матиас Замер също се изказа в същия смисъл, като заяви, че успехът в турнирите на пряко отстраняване зависи от твърде много фактори, за да бъде поставян като задължителна цел.

Опитът да се свали напрежението преди началото на сезона, който може да се окаже последен за Гуардиола в Мюнхен, определено е мъдър ход от страна на специалиста и ръководството на клуба.

Факт е обаче, че лишен от възможността да спечели първенство от калибъра на Висшата лига, Гуардиола ще трябва да направи нещо много специално в Европа, за да си върне репутацията на един от най-големите треньори на съвременността.

В същото време треньори от цял свят продължават да посещават „Зебенер Щрасе“, за да видят с очите си как работи Гуардиола.

В Германия медиите сякаш се стремят да подчертават недостатъците и дефектите на практикувания от него стил на игра, но в същото време, влиянието му в страната е по-силно отвсякъде.

Доста германски национали, включително и капитанът Филип Лам, признаха, че играта им и мисленето на селекционера Йоахим Льов в известна степен е било повлияно от идеите на Гуардиола.

Новият треньор на Борусия (Дортмунд) Томас Тухел се срещна с Гуардиола миналата година. Очаква се той да модифицира изстискващия физически стил на „жълто-черните“, като заимства нещо от испанеца.

В момента на мода в Бундеслигата е праволинейният, бърз, контраатакуващ (или контра-контраатакуващ) футбол, така че по-бавният, постепенен стил би трябвало скоро да завоюва популярност като ефективно средство за противодействие.

Тактическата еволюция във футбола протича на циклично и стилът на Гуардиола буди някои спомени за Байерн на Пал Чернай от началото на 80-те години.

Онзи отбор често пъти изнервяше съперниците, като задържаше топката дълго време в собствената си половина.

А ако се върнем още по-далеч назад във времето, ще стигнем до първата титла на Байерн. Тя е спечелена през 1932 г. под ръководството на Рихард „Домби“ Кон – австрийски треньор, привърженик на Дунавската школа, залагаща на комбинативния футбол.

В наши дни футболът на най-високо равнище се е глобализирал до такава степен, че е пълна глупост да говорим за „немски“ или „испански“ стил, между които трябва да избира Гуардиола.

Най-важната му задача е да спечели битката в съблекалнята, където трябва да се справи с егото на звездите и да се надява този път ключовите му футболисти да се опазят от контузии.

Гуардиола и Байерн би трябвало да са в състояние да направят още един успешен сезон заедно. Дали са успели ще разберем най-рано през март.