Зинедин Зидан – как се става крал

Тийнейджърът определено прави силно впечатление с това си изпълнение. За разлика от много други играчи на своята възраст обаче Зидан не играе за пред камерата и не се опитва изкуствено да привлече вниманието към себе си.

Зизу събира погледите върху себе си, просто защото футболът е неговият живот.

През 1994 г. той печели наградата за най-добър млад футболист, след като продължава да показва смайваща дързост на терена. През същата година започва и кариерата му в националния отбор на Франция, която в крайна сметка го изстрелва на върха.

Зидан често пъти е определян като един от най-надарените футболисти за всички времена и напълно заслужено си е извоювал място в пантеона на великите.

Играта му е блестяща комбинация от ефект и ефективност. Такъв футболист няма как да не буди възхищението на запалянковци и наблюдатели.

Спиращите му дъха финтове никога не изглеждат самоцелни заради огромния му интелект. Зидан прекрасно знае кога настъпва точният момент да поднесе на публиката някой удивителен трик, а кога да действа по-семпло.

Може да се каже дори, че именно отличната му преценка в това отношение е най-голямата му сила.

Смятан за един от най-атрактивните плеймейкъри в историята, той почти никога не излиза от границите на разумното и допустимото и запазва върховните си умения за най-подходящите моменти.

Казано на кратко, Зизу беше играч с невероятен усет за точния момент. И когато такива моменти настъпваха, той винаги се оказваше на висота.

Световната титла от 1998 г. беше величествено постижение за френския национален отбор, което никога няма да бъде забравено. Не може да се каже, че „Петлите“ блестяха, въпреки прекрасните изпълнители. В крайна сметка обаче именно Зидан обра овациите с решаващия си принос за победата.

Триумфът обедини цяла Франция и имаше опити да бъде превърнат в символ на една мултикултурна, прогресивна и динамично развиваща се страна, макар че времето показа, че подобни представи, налагани от медиите, имат по-скоро пожелателен характер.