Зинедин Зидан – как се става крал

При все това, Зидан и компания доказаха, че успехът е възможен въпреки проблемите, породени от съжителството на представители на различни етноси.

По онова време Зизу вече беше в подножието на храма на славата и световното първенство на родна земя изглеждаше отлична сцена, на която той да се присъедини към легендите в играта.

Първоначално обаче нещата не се развиваха по план. Плеймейкърът получи червен картон в груповата фаза срещу Саудитска Арабия, след като брутално настъпи съперник.

Това е обратната страна на монетата. Взривният темперамент на Зидан го подвежда неведнъж. Гениалността във всички сфери на живота често пъти върви ръка за ръка с лудостта и психиката често пъти не успява да запази нужния баланс на ръба на бездната.

Най-яркият пример за неуравновесеността на Зизу няма как да бъде забравен. Става дума за последния мач на звездата – финала на мондиала през 2006 г. в Германия.

Зидан удари италианеца Марко Матераци с глава в гърдите и бе изгонен. Вместо да приключи подобаващо славната си кариера, Зизу напусна голямата сцена позорно, а „Петлите“ отстъпиха на „Адзурите“ след дузпи.

Повечето безпристрастни фенове, както и френските запалянковци, и до днес изпитват известна неловкост заради този скандален епизод. Случилото се през юли 2006 изглежда като кошмар, който се опитваш да забравиш, необясним мираж, който петни една велика спортна личност.

За щастие на Петлите, през 1998 г. тяхната „десетка“ с раздърпаната фланелка и изправената якичка, запазва най-доброто от себе си за финала. Единствените си две попадения на световното Зидан бележи в решаващия сблъсък срещу Бразилия на „Стад де Франс“.

Зизу изригва в най-удачния момент, когато отборът му има нужда от своя лидер, и с головете си с глава – нещо нетипично за него – носи световната титла на Франция.

Успехът е малко изненадващ, но преди следващия голям турнир – Евро 2000 – всички са единодушни, че „Петлите“ притежават най-добрия футболист в света.

Самочувствието на „сините“ скача до небето и те печелят първенството в Белгия и Холандия със „златния гол“ на Давид Трезеге на финала срещу Италия.