Червено-черен ад
Как Милан удари дъното (и) при Михайлович
КАШКАВАЛЕНИ ПРЪСТИ
Диего Лопес беше най-добрият футболист на Милан през миналия сезон, но тази година вратарят не прилича на себе си.
Миналия кръг в Генуа той закъсня фатално при гола, паднал след фаул и рикошет. Срещу Наполи в неделя пък испанецът стигна до топката, изстреляна от Инсине, но пръстите му се огънаха и кълбото спря в мрежата.
Не може да се каже, че Лопес е най-големият проблем на Наполи, но със сигурност колебанията му тежат на „росонерите“.
РЕХАВА ЗАЩИТНА
Ако футболът беше лека атлетика, ако бързината, движението и физическата мощ бяха единственото необходимо за един играч, Кристиян Сапата щеше да е сред най-добрите в света.
За негова беда, в калчото се искат още техника и мисъл, пределна концентрация и тактическа интелигентност. И това е огромен проблем, защото колумбиецът прави най-малко по една груба грешка във всеки мач (понякога и по две-три).
В Генуа гафът му доведе до изгонването на Романьоли, срещу Наполи от него тръгна атаката за първия гол на съперника, отбелязан от Алан.
Ситуацията обаче става направо безнадеждна, ако си спомним, че за разлика от останалите централни защитници на Милан, Сапата поне притежава бързина...
Като изключим от сметките Мексес и Алекс, които в момента не могат да играят, „росонерите“ са принудени да разчитат на Романьоли, от когото се иска твърде много и в твърде кратки срокове, Ели (който не е готов да играе в тим като Милан) и Сапата. Твърде, твърде малко...
Нищо чудно, че защитата на „росонерите“ е сред най-рехавите в Серия А.
0 коментара