11 велики без „Златна топка”

„Златна топка” – най-важният индивидуален приз във футбола. Ако го имаш си сред отбран кръг велики в играта.

Ако го нямаш... пак може да си признат за един от най-големите, но си „крал без корона”.

Ето примерна 11-а на великани в историята на футбола, които не получиха в ръце буцата злато.

Дино Дзоф – вратарят  на един от най-добрите отбори на Ювентус за всички времена. Спечели всеки трофей без Купата на шампионите. Но вдигна като капитан световна титла с Италия. Не стигна до топката заради съотборници в Юве – три пъти Мишел Платини, веднъж Паоло Роси...

Франко Барези – централен защитник на революционния Милан, който помиташе всичко по пътя си. Но именно конкуренцията на съотборници от атаката и полузащитата го спря за „Златна топка”. Лидерът на Неуязвимите, както наричаха защитата на отбора на Ариго Саки, остана втори след Марко ван Бастен през 1989 г.

Лилиан Тюрам – централен защитник на световния и европейски шампион Франция, спечели титли с Ювентус, купи с Парма... Силен физически и психически, роден лидер и основна фигура във всеки отбор, в който игра.

Паоло Малдини – ляв защитник мечта. Можеше да играе и в центъра на отбраната, вероятно и до днес. Така и не свали нивото на играта си дори на 38 години, спечели 7 титли в Италия и 5 (!) Купи на европейските шампиони! Има всички останали индивидуални призове – „Златен онз”, Най-добър играч на УЕФА (2 пъти), №1 на ФИФА (2 пъти), а и сред 100-те най-велики играчи, определени пак от ФИФА.

Кафу – вероятно най-добрият десен защитник в историята. Бразилецът 10 години тероризираше съперниците по фланга, стана два пъти световен шампион с Бразилия, взе титли и Шампионската лига с Милан.

Нилс Лидхолм – централен полузащитник от прочутото трио Гре-Но-Ли, с което Швеция се гордее. Легендата разказва, че целият стадион „Сан Сиро” е станал на крака и е ръкопляскал в продължение на пет минути, след като шведът дал първи грешен пас с екипа на Милан за 2 години в тима. Баронът, както го наричаха, бе един от най-талантливите футболисти на миналия век. Като треньор спечели титли с Милан и Рома в Италия.

Пеп Гуардиола – плеймейкър, който положи основите на този пост в напълно новия му вид. Невероятен играч - технически и тактически съвършен. Йохан Кройф го посочи за негов „треньор на терена” в дриймтима на Барселона от началото на 90-те години. Единственият играч от този изумителен отбор, който получи „Златната топка” бе Христо Стоичков.

Патрик Виейра – опорен полузащитник, с когото Арсенал се превърна в Недосегаемите. Легенда на клуба с 10 невероятни сезона във Висшата лига. Спечели всичко с отбора, а и с националния на Франция. Но не и индивидуалната награда №1.

Сандро Мацола – номер 10, „фантазистът”  на италианския футбол от 60-те и 70-те години, завърши втори за „Златната топка” през 1971 г. след Йохан Кройф. Трети остана Джордж Бест, което говори каква е била конкуренцията.

Луиджи Рива – нападател, постигнал чудеса с отборите си. Спечели скудетото с Каляри, което само по себе си заслужава „Златна топка”! Завърши веднъж втори след Джани Ривера и трети след Герд Мюлер. За него италианските журналисти пишеха, че ползва десния си крак, само за да слезе от автобуса за мача. Но левият...

Ференц Пушкаш – нападател и още един вълшебен левичар. Първият галактически Реал от 50-те години е воден от него, Ди Стефано, Копа и Хенто. Вкара 4 гола на финала за Купата на шампионите през 1966 г. срещу Айнтрахт (7:3). За националния тим на Унгария (който бе изумителен отбор) има 84 гола в 85 мача.