Йън Ръш: Стоичков е легенда, идвам за мача му в София

- Не ви ли липсват калните терени, онзи стар английски футбол, в който играчите не миришат на парфюм?

- Да, липсват ми... Но нещата са различни.

Играчите днес са много по-добре подготвени физически.

Терените са като килими, великите играчи от нашето време щяха да са брилянтни и днес с тяхната техника.

Не ми казвайте, че Стоичков нямаше да е велик и днес на тези идеални терени!

В днешно време не можеш просто да риташ хората по игрището, веднага ще получиш картон.

А в онези дни минаваха по шейсет минути игра, преди някой да получи жълт картон.

Не че бяхме груби, просто показвахме на съперника, че сме там!

Всеки отбор имаше такива играчи, които респектираха с присъствие.

Всичко е коренно различно днес.

- А културата на пиене в английския футбол? Кой щеше да е шампион в този спорт, вашия Ливърпул или Манчестър Юнайтед с онзи техен тим, за който се носеха легенди?

- О, да - те имаха големи личности в този аспект. Но в Ливърпул имаше правило - 24 часа преди мач не се пиеше.

След двубоя обаче всички отивахме и си поръчвахме питиета в пъба сред феновете.

Обичахме да споделяме с тях успехите, да си говорим. Всичко е наред, когато печелиш.

Ако обаче не побеждаваш, започват въпросите за режима и пиенето.

Ако трябва да съм конкретен, като гледам онзи състав на Юнайтед...

Може би бяха по-силни от нас в пиенето!

- Преди две години в България гостува вашият съотборник Фил Нийл, който ни разказа историята как сте пеели песен на Крис Риа преди финала за Купата на шампионите в Рим през 1984-а. За смелост или за сплашване на противника?

- Това бе фантастичен отбор с невероятен дух.

Всички бяхме единни, забавлявахме се.

В Рим ние пристигнахме на този финал да играем с Рома на техния стадион, да играем в техния дом.

Пред феновете им или в устата на лъва. И това си бе тест - да се удавим или да плуваме в дълбокото?

Запяхме в тунела песента на Крис Риа "Не знам какво е това, но ние го харесваме!", беше хит тогава.

Играчите на Рома не можеха да повярват - нали трябваше да сме уплашени!?

Това бе психология, без дори да имаме психолог в отбора.

Пеехме все по-силно, ние бяхме уверени, нямахме страх от нито един отбор.

И не беше по някакви книги по психология, просто ни дойде отвътре и го направихме.

Мениджърът ни Джо Фейгън и целият щаб не правеше нещо специално в психологически план, просто се получаваше.

Бяха славни години.

- В България вие и Ливърпул сте много популярни. Наскоро идвахте за благотворителен мач, но помните ли официалните?

- Вкарвал съм в България, но... ми отмениха гола. Да, помня го – на мач с ЦСКА.

- Разкажете ни...

- Ще започна от това, че нашият вратар Брус Гробелар току-що бе заменил дългогодишния ни страж Рей Клемънс.

Имахме нови играчи, като мен например. Рони Уилън също.

В турнира на шампионите по онова време съперниците бяха много силни.

И направиш ли грешка – наказваха те!

Ние направихме две - Брус имаше вина, и ни наказаха. И ЦСКА победи.