Сезонът, който укрепи вярата ни във футбола
Лестър, Торес, Тоти, ЦСКА и Атлетик ни показаха, че не всичко е загубено
С какво този сезон е различен?
Защо след неговия край ще вярваме повече в това, че футболът не е изцяло облепен със стикерите на рекламата и парите?
Happy birthday Atleti and many happy returns!! Let’s follow @atletienglish ! #CongratsAtleti pic.twitter.com/qX55twnQTX
— Fernando Torres (@Torres) 26 April 2016
Има няколко романтични истории, които ни показаха, че играта е истинска, както винаги е била.
Лестър - разбира се, е причина №1.
Няма такава история...
Титла за отбор, който е изтъкан от отхвърлени, евтини, непознати за света, че и за Англия играчи.
Клуб, който едва не фалира, после едва не изпадна, а преди сезона бе сочен като №3 или №4 сред претендентите за потъване в по-долна дивизия.
Позитивната енергия и подкрепата на целия свят за Кръстоносния поход на "лисиците"
към титлата им даде още малко сила, за да прекосят първи финалната линия.
Франческо Тоти.
Той трябваше да е спрял с футбола досега, защото след 4 месеца прави 40 години.
На 40 никой не играе, нали?
Не и в една от топ лигите на света.
Тоти не само играе, а се намеси като Копърфийлд в най-важните моменти от сезона за Рома.
Преглътна, че треньора Спалети го остави извън състава и не си говори с него.
Излезе с декларация, че клубът е по-важен и е готов на всякакви жертви.
Тоти е футболът. Тоти е Рома.
Фернандо Торес.
Каква любовна история е това...!?
Завърна се в един зимен ден на 2015-а, представен пред 45 000 на "Калдерон" без да има мач.
Хлапето се върна при онези, които го боготворят и си го таутират по ръцете.
Един от най-харизматичните футболисти на новия век, без никога да е бил Меси или Роналдо (а не му и трябва), Торес не получи нов договор и му бе заявено ясно - "през лятото ще се мисли за бъдещето ти и не е сигурно, че оставаш".
Нандо не каза и дума, защото той е у дома си.
И влезе в такава форма, че головете и играта у говорят по-добре от всеки подпис.
Торес вкара Атлетико в лудостта да се бори за титлата и трофея в Шампионската лига.
И ще получи договор, бъдете сигурни.
Ще остане до края на кариерата си там, където я започна преди 2 десетилетия.
Атлетик Билбао.
Баските, които са една от основните бетонни подпори на футбола в модерния му вариант, разплакаха всички с отношението към Паоло Малдини преди няколко дни.
Малдини не е техен, той е италианец.
Но Билбао го награди, защото е по душа един от тези, за които клуб, емблема и чест значат всичко.
Атлетик не купува играчи отвън.
И оцелява като някакъв оазис на лоялност, вяра и денонощна упорита работа.
Това е любов към футбола и уважение към играта.
И накрая - без българският футбол да има много общо със споменатите по-горе примери, не можем да подминем и неговият принос.
ЦСКА отиде в трета дивизия при момчета с бирени коремчета и квартални отбори, като мнозина сочеха това за края на пътя пред клуба.
Този вариант още не е изключен, защото лятото е пълно с неясноти за отбора с най-много трофеи у нас.
Но едно е сигурно - ЦСКА на финал за Купата на България от "В" група е история, която си заслужава да бъде разказвана.
Напук на общата сивота и предвидимост на всичко в родния футбол.
0 коментара