Как страх от летене едва не провали най-великия миг на Касиус Клей

Кой е най-великият момент от кариерата на Мохамед Али?

Боевете със Сони Листън или Джордж Форман, Битката в Джунглата, завръщането след изгнанието заради отказа да се бие във Виетнам?

Според самия него - нито един от посочените.

Най-славният миг на най-големия сред боксьорите е на косъм да се размине заради фобията на Касиус Клей от летене. През 1960-а това е причината младата олимпийска надежда на САЩ да откаже да пътува за игрите в Рим, където трябваше да се боксира за родината.

18-годишното момче получава фобията година по-рано, когато лети до Калифорния за олимпийска квалификация. Той пита дали може да иде до Рим с влак или кораб. Невъзможно. Затова Касиус решава, че може да мине и без олимпиадата, какво толкова. Докато една среща в централния парк на Луисвил не променя това решение.

Тя е с Джо Мартин, местен полицай и треньор по бокс. Първият човек, който насочва Клей към този спорт, когато момчето е на 12. Тогава крадец задига колелото му и Касиус тръгва да го гони. "Ако наистина искаш да му дадеш да разбере следващия път, научи се да се боксираш", казва му Мартин след случката, на която се притича на помощ.

И така започва боксовата история на таланта. Та същият този Джо си говори преди олимпиадата с момчето, което е вкарал в залата.

"Страх го беше да лети - разказва Мартин години по-късно. - Питах го - искаш да загубиш шанса си да станеш велик заради 8-9 часа страх? Обясних му, че това е грешката на живота му. Разхождахме се три часа из парка в онзи ден и му нарисувах картинката - той трябваше да лети до Рим и да спечели олимпийското злато."

Касиус Клей се качва на самолета с парашут, сгънат под седалката му, специално разрешен да е там от олимпийския комитет на Щатите и авиокомпанията.

Така се чувства по-сигурен, макар години по-късно да се смее сам, че парашутът е абсолютно безсмислен в случай на катастрофа.

През целия полет той е един от малкото, които не заспиват. Брои на глас до хиляда, не спира да говори тихо и да се моли. Накрая се захваща да анализира гласно кой ще спечели злато от американския тим. Включва и себе си, разбира се.

Има основания да е оптимист - печели 100 боя от 108 като аматьор преди олимпиадата. Има шест титли на Кентъки, както и две поредни Национални аматьорски титли в тежка категория.

Преди игрите списание Sports Illustrated го сочи за надежда №1 на САЩ в бокса за злато. И разкрива история, разказана от Джон Пауъл, един управител на магазин за алкохол в Луисвил. Той отваря всяка сутрин в 4 часа и вижда фигурата с качулка, която тича на улицата покрай магазина.

Касиус започва тренировки точно в 4 всяка сутрин. "Няма друг човек по това време наоколо - разказва Пауъл. - Понякога спира пред магазина и си говорим минута, а той се боксира със сянката си, докато ми обяснява как един ден ще е професионален боксов шампион на света."

Да се върнем на игрите в Рим.

В книгата си за тях, Дейвид Маранис пише: "В наши дни, заради славата, която постига след това като Мохамед Али, хората опитват да променят фактологията за това колко значима фигура е бил той в олимпийското село в Рим. Това не е така - той беше колоритен и впечатляващ, разбира се. Не спираше да говори, имаше харизма. Но не беше от лидерите дори на американския тим."

Томас Хаусер, един от биографите на Клей/Али пише малко по-различна история: "Той обикаляше селото и се представяше на всеки, усмихвайки се, казвайки по няколко думи. Човек ще си каже, че се готвеше да става кмет на олимпийското село!".