The original Galacticos

Седемте най-добри отбора в историята на Реал (Мадрид)

От легендарния тим на Ди Стефано, Хенто и Пушкаш до „галактическата“ селекция на Раул, Фиго, Зидан и компания

Sportinglife
Sportinglife 10:55 ч., 11 Яну 2015
0
1082
Real Madrid

Най-знаменитите формации в изключително богатата история на десеткратния европейски клубен шампион предложени от руския сайт „Спорт сегодня“.

РЕАЛ НА РИКАРДО САМОРА (1931-1936)

УСПЕХИ: 2 шампионски титли, 2 Купи на краля ТРЕНЬОРИ:Липо Херцка, Роберт Ферт, Франсиско Бру НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Рикардо Самора, Хасинто Кинкосес, Ерасти Сириако, Мануел Оливарес

ОСНОВЕН СЪСТАВ: Самора – Кинкосес, Сириако – Иларио – Луис Регейро, Гуручага, Вайе, Педро Регейро – Оласо, Оливарес, Еухенио

В началото на 30-те г. Реал (Мадрид) бил солиден клуб, пет пъти носител на Кралската купа и с цял куп регионални трофеи във витрината си.

Но по онова време идеята за величие на „белите“ изобщо не стояла на дневен ред.

№1 на Пиренеите били баските от Билбао, които от време на време давали по някой трофей на Барселона или Реал Унион.

Реал (Мадрид) пък само три пъти за 12 години успял да стигне до финала за Купата, но и трите пъти „Кралския клуб“ оставал с празни ръце. През 1929 г. мадридчани преживели ново разочарование – те отстъпили първото място в току-що сформираното първенство на Барселона, а на следващата година изобщо не успели да влязат в тройката.

Ръководството на клуба решило да предприеме крути мерки и за рекордни по онова време суми привлякло от Еспаньол вратаря на националния отбор на Испания – легендарния Рикардо Самора.

Сезон по-късно на помощ му дошъл мощният тандем бранители Сириако-Кинкосес и всичко тръгнало като по ноти.

Защитата на Реал станала непробиваема, а в рамките на вратата Самора творял истински чудеса.

„Белите“ не допуснали нито една загуба в първенството, получили най-малко голове от всички участници и през 1932 г. станали шампиони на Испания.

Скоро последвала нова титла, като нападателят Мануел Оливарес станал голмайстор на турнира, а Самора отново бил обявен за вратар №1 в шампионата.

Стражът на мадридчани имал почти митичен статут, отразен и в една футболна поговорка от онези години:

"На света има само двама вратари – свети Петър на небето и Рикардо Самора на земята".

През 1934 г. Реал спечелил Купата на краля за първи път от 16 сезона, а вълшебното трио Самора-Сириако-Кинкосес заминало за световното първенство в Италия.

Там защитниците се наредили сред най-добрите на своя пост, а Самора се прославил в цял свят с изявите си.

Що се касае до „белите“, те на два пъти завършили на второ място в първенството, а през 1936 година надиграли Барселона на финала за Купата.

После обаче избухнала Гражданската война и до 1939 г. не се провеждали никакви спортни мероприятия.

Много от играчите сложили край на кариерите си, някои заминали за фронта, трети избягали от страната. Самора преминал в Ница, където изиграл един сезон и приключил кариерата си. Първата златна ера в историята на „Кралския клуб“ приключила също толкова внезапно, колкото и започнала.

РЕАЛ 1974-1979

УСПЕХИ: 4 шампионски титли, Купа на краля ТРЕНЬОРИ: Милян Милянич, Луис Моловни НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Карлос Сантиляна, Пири, Висенте дел Боске, Амансио, Хосе Антонио Камачо, Хуанито, Паул Брайтнер, Ули Щилике, Гюнтер Нетцер

ОСНОВЕН СЪСТАВ: Мигел Анхел – Сол, Бенито, Урия, Камачо – Пири/Щилике, Дел Боске, Брайтнер – Амансио/Йенсен, Сантиляна, Хуанито/Нетцер

След златната ера на великия Мигел Муньос в Реал настъпило времето на Луис Моловни и Милян Милянич. И макар че през онези години „Белия балет“ не спечелил нито един европейски трофей, запалянковците нямало от какво да се оплакват.

През пролетта на 1974 г. тимът на Моловни разгромил Барселона на финала за Купата на краля, а след това отстъпил мястото си на младия специалист Милянич.

Югославянинът наследил боеспособен състав, воден от Сантиляна, Нетцер, Камачо и Дел Боске, които били наглеждани от опитните Пири и Амансио. Освен това през лятото бил привлечен Паул Брайтнер и Милянич вече нямал никакви проблеми с определянето на стартовата единайсеторка.

Още в първия си сезон югославянинът извел Реал до дубъл, а година по-късно повторил успеха в първенството.

Легендарният Амансио станал шампион за девети път и окачил бутонките на пирона.

През лятото на 1977 г. мадридчани привлекли още един звезден испанец, както и световна знаменитост от Германия – Ули Щилике.

Немецът се превърнал в последния шумен трансфер на дон Сантяго Бернабеу, който починал година по-късно. Моловни пък заменил Милянич и веднага извел Реал до титлата. Година по-късно „Кралския клуб“ отново финиширал на първо място в Примера. Сантиляна бележел гол след гол с помощта на Хуанито и Щилике и никой в Испания не бил в състояние да спре „белите“.

На международната сцена обаче Реал нямал късмет.

Цървена Звезда, Байерн (Мюнхен), белгийският Брюж и швейцарският Грасхопър не позволили на мадридчани да стигнат до триумф в континенталните състезания.

РЕАЛ 1996-1999

УСПЕХИ: шампионска титла, КЕШ, Суперкупа на Испания, Междуконтинентална купа ТРЕНЬОРИ: Фабио Капело, Юп Хайнкес, Гус Хидинк НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Фернандо Йеро, Раул, Роберто Карлос, Давор Шукер, Предраг Миятович, Фернандо Редондо, Кларънс Зеедорф

ОСНОВЕН СЪСТАВ: Илгнер/Канисарес – Панучи, Санчис, Йеро, Роберто Карлос – Виктор, Редондо, Зеедорф – Миятович, Раул, Шукер

В началото на 1996 г. Хорхе Валдано, който не чак толкова отдавна е направил Реал шампион, е уволнен за слаби резултати.

Няколко месеца по-късно на пейката на мадридчани сяда Фабио Капело, сътворил истински чудеса начело на Милан.

Италианецът получава на разположение прекрасни изпълнители. Към Фернандо Йеро, Фернандо Редондо и стремително прогресиращия Раул се присъединяват носителят на КЕШ с Аякс Кларънс Зеедорф, Предраг Миятович, Давор Шукер и Роберто Карлос.

Капело не е човек, който би пропуснал да се възползва от такова изобилие от звезди. Въпреки силната игра на водената от „Феномена“ Роналдо Барселона, именно Реал печели титлата.

Феновете на мадридчани пък могат само да съжаляват, че заради слабото представяне в предишния сезон любимците им не вземат участие в евротурнирите.

Но „Кралския клуб“ нямаше да прилича на себе си без необяснимите решения на президентите си.

И ето че Фабио Капело неочаквано напуска стадион „Сантяго Бернабеу“, за да се завърне в Милан. Слуховете гласят, че босът Лоренсо Санс се скарал с италианеца за пари.

Вместо железния дон Фабио е поканен Юн Хайнкес.

Немецът се проваля напълно във вътрешното първенство (4-о място), но затова пък носи на ръководството и на запалянковците нещо много по-ценно: дългоочакван триумф в Шампионската лига.

В Европа Реал се представя стабилно, а на финала успява да пребори фаворита Ювентус с попадението на Миятович в 67-ата мин. Така 32 години по-късно „Кралския клуб“ отново сяда на континенталния трон.

Хайнкес, изморен от смазващото напрежение, веднага напуска поста, отстъпвайки мястото си на Гус Хидинк.

Холандецът печели за Реал Междуконтиненталната купа, но под негово ръководство тимът се представя слабо както в Примера, така и в Шампионската лига. Така този славен период от историята на Реал приключва тихо и кротко.

РЕАЛ 1962-1968

УСПЕХИ: 6 шампионски титли, КЕШ ТРЕНЬОР: Мигел Муньос НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Амансио, Франсиско Хенто, Гросо, Пири, Санчис, Де Фелипе, Ференц Пушкаш, Алфредо ди Стефано

ОСНОВЕН СЪСТАВ

1962-1964: Висенте – Исидро, Сантамария, Пачин, Соко – Феликс Руис, Мюлер – Амансио, Пушкаш, Хенто – Ди Стефано

1964-1968: Бетанкур – Соко, Де Фелипе, Миера, Санчис – Феликс Руис, Веласкес, Пири – Хенто, Амансио, Гросо

Сезон 1962/63 приключва за Реал на Мигел Муньос с шампионска титла, но и загуба от Бенфика (Лисабон) на финала за КЕШ.

Големите от предходното десетилетие постепенно се превръщали в застаряващи звезди. И ако Пушкаш все пак показвал нелоша резултатност, Ди Стефано постепенно започнал да отстъпва водещата си позиция в състава.

Сантяго Бернабеу не пожелал да се смири с обстоятелствата и веднага намерил страхотно попълнение за мадридчани в лицето на перспективния испанец Амансио, който едва ли не насила вкарал Депортиво от Сегунда в Примера.

Галисиецът играел толкова впечатляващо, че журналистите веднага му лепнали прякора „Магьосника“, докато запалянковците никога не се изморявали да се наслаждават на вълшебството на нападателя.

Амансио наистина творял чудеса в компанията на Хенто и Пушкаш и дори вдъхнал още една доза живот на остаряващия Ди Стефано.

Реал станал шампион два пъти поред и през лятото на 1964 се разделил с „Русата стрела“, който напуснал Мадрид като реализатор №1 в клубната история. Вместо него били привлечени Пири и Санчис, а от резервния състав били повикани Гросо и Де Фелипе.

Обновяването на състава наложило да бъде променена игровата схема, но Муньос се справил блестящо и „Кралския клуб“ пак триумфирал с титлата (пета поред за Реал).

Година по-късно „Белия балет“ отстъпил званието на градския съперник Атлетико, но никой не се разстроил особено.

Причината? Реал за шести път станал №1 в Европа, а Хенто за шести път вдигнал трофея.

Едва ли някой някога ще бъде в състояние да подобри този фантастичен рекорд на легендата на мадридчани.

Муньос пък нямал никакво намерение да връща газта и спечелил още две шампионски титли със същия състав.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията