Лавина

Съзнанието отказва да възприеме, че Боян Петров е с опасност за живота в болница.

Някак нелепо звучи, трудно е да го разберем по смисъл - как така? Та този човек се пребори с осемхилядници, с диабет, а се оказва, и с атака дори от страшния рак.

Той от лавините никога не се е притеснявал, та сега един пътен инцидент ли ще го пречупи...? Ужасно звучи.

Животът обаче явно го е посочил като един от онези, на които няма да спре да праща изпитания.

Човекът сам е лавина в мирогледа си, в подхода си, в търсенето все на нови предизвикателства. И в преодоляването им, в името на силата на човешката воля.

И сега, когато животът му е в ръцете на лекарите и съдбата, е някак нетипично. Той никога не е оставял нищо на съдбата и на случайността.

Сам бори трудностите, независимо дали животът ги поставя на пътя му, или сам ги търси.

Казват, че когато си в тежко състояние с опасност за живота, решителните са съпротивителните сили на организма, позитивната енергия и, разбира се, екипът от лекари, който е около теб.

В такъв случай трябва да вярваме и да сме оптимисти - Боян ще се пребори и сега.

Едва ли има човек, който повече пъти да ни е демонстрирал сила, и то не само в битката с най-трудните планини и върхове в света.

А и в ежедневието. Боец. Оптимист - мечтател и такъв, който си загражда в кръгче мечтите.

Всичката позитивна енергия на света е с него. Както той ни я е предавал с делата си - вдъхновяващи и доказващи, че няма невъзможни неща, така сега и ние ще му отвърнем - с молитва или просто позитивна мисъл за битката му.

И знаем, че ще успее и този път.