Последният гений на Англия

А в Саутхемптън тогава нещата се ръководят със здрава ръка, клубът е в отлично състояние, член на Първа дивизия и с невероятни играчи като братята Уолъс, Питър Шилтън, Марк Райт, Джо Джордан и Джими Кейс. Отбор, който се бореше за местата в топ 6 на английския елит.

Мениджърът Крис Никъл също бе известен със здравата си ръка, стара школа. Веднъж бе нокаутирал защитника Марк Денис, задето го заварил да играе билярд в 2 ч сутринта преди полуфинала за Купата на лигата срещу Арсенал. На другия ден го пусна титуляр.

Някои от най-добрите отбори на Англия тогава идваха и си тръгваха бити от Южния бряг, Саутхемптън бе един от коравите тимове.
Никълс видя рано потенциала на Льо Тисие, но в началото му се наложи да го използва на фланга.

В началото Мат изглежда слабоват, някак не на мястото си в елита на английския футбол, където физиката е култ. Но съотборниците му го предпазват от месомелачката, а Никълс го използва пестеливо, дава му минути на терена, но не и толкова, че да загуби увереност или да прегори бързо. Но начинът, по който момчето от Гърнзи обработва топката, впечатлява всички в клуба.

Феновете започват да призовават за пускането му в игра редовно, а когато го видят край тъчлинията, старият мъничък и здраво стегнат около терена стадион "Дъ Дел" аплодира мощно. Едно нещо никога не се променя през годините - тази публика и този човек имат такава химия, каквато в днешния футбол рядко може да се усети.

Месеците минаваха, дойде първият гол - срещу Манчестър Юнайтед за Купата на лигата. Това попадение доведе до уволнението на Рон Аткинсън от Юнайтед, а след него - до назначението на... знаете кой. Сър Алекс.

Цели три сезона отне на Мат льо Тисие да стане неоспорим титуляр в Саутхемптън, въпреки че проблясъците бяха налице. Един променен, заякнал, арогантен и дълбоко вярващ в невероятните си способности 20-годишен младеж започна сезон 1989-1990 г., вече като основен играч в тима с червено-белите райета.

Този сезон щеше да завърши с избирането му в отбора на Англия до 20 г., който направи страхотно турне в Бразилия и разби трите водещи южноамерикански тима на тази възраст идното лято. И с наградата за най-добър млад играч на Англия за 1990-а.

Годината бе белязана с 24 гола във всички турнири и новата му роля на офанзивен полузащитник, на практика получил свобода зад нападението. Мат вече бе в пълния си блясък - вкарваше отвсякъде със специфичните си удари с вътрешната част на огромната си обувка. Топката описваше параболи, невиждани по английските терени.

Греъм Сунес, легендарен халф на Ливърпул, вкарал сам стотици голове, веднъж каза след негов невероятен удар срещу Норич: "Такава техника на шута имат хората от Южна Америка, но е комбинирана със силата на германците и британците. Аз никога не опитвах да ритна топката едновременно със сила и фалц. Просто я засилвах към мрежата. Как го прави това момче?".

Льо Тисие за 3 години се превърна от "Ле Тис" (първият му прякор) в "Ле Год" - игра на думи с френския му произход и Божество, какъвто е за феновете на Саутхемптън. Богът на Южния бряг.

Има си и обяснение защо запалянковците погледнаха към небето за вдъхновение, когато му измислиха прякора.

Точно Льо Тисие спаси в две поредни години Саутхемптън от изпадане в началото на 90-те. Неговите голове в последните кръгове оставиха тима във Висшата лига в първите сезони на нейното създаване, съответно - направиха го достатъчно финансово стабилен и не позволиха да изпадне извън масата на големите.

"Когато Sky започна да раздава големите пари и създаде Висшата лига, ние бяхме малък клуб - казва Льо Тисие. - Изпадане през сезон 1992-93 г. значеше, че влизаме в спиралата, изпускаме първите сериозни плащания и можем да останем встрани от играта. Клубът имаше нужда да е във Висшата лига и го направихме."

Нещо повече.