Генуа: Разделеният футболен град

Затворете очи и се пренесете в Генуа.

Величественото пристанище, което ви връща векове назад към славното минало на града, Фарът, катедралата Сан Лоренцо, както и къщата на Христофор Колумб. Столицата на областта Лигурия е едно от местата в Италия, които не бива да пропускате при планирането на маршрута си из страната.

Колумб - този откривател на далечни земи, е роден тук. Не е само той. Италианският футбол е роден в Генуа, оттук се разпространява като зараза из цялата страна, чак до дъното на Ботуша в Сардиния и Сицилия.

Мореплавателите на Генуа са от едната страна на футболната барикада в града. Техните цветове са синьо, бяло и черно. Сампдория.

От другата са Грифоните. Червено и синьо - Дженоа.

Два славни футболни клуба в страната, които се гордеят с огромния музей от история, който са способни да напълнят. Нямат успехите на Ювентус, Милан или Интер. Но в половинмилионния град на Колумб, те са религията.

Дженоа е първият отбор в историята на калчото. Създаден през 1893 г., клубът е първият шампион, като навърта 9 титли до 1924-а и печели единствената си Купа на Италия през 1937 г.

След Втората световна война Дженоа отпада нерядко, изкарвайки 33 сезона във втора дивизия, както и 2 в Серия С. Възходите и паденията обаче не намаляват любовта към клуба в и около Генуа. Една от най-изобретателните и верни публики на Италия не изостави отбора и в трета дивизия, при краткото му изгнание там.

Сампдория се появява далеч по-късно - чак през 1946 г., като е плод на съюза от Сампиердаренезе и Андреа Дория - два местни клуба. Името се ражда лесно - САМПиердаренезе дава първата част, а Андреа ДОРИЯ - втората.

И до днес, въпреки че любовта се предава семейно от баща на син, в една част от града привържениците наричат отбора Самп, а в други - Дория. Наследствена носталгия според кварталите, където по-популярен е бил някой от двата клуба-кръстници на Мореплавателите.

Сампдория спечели само едно Скудето за цялата си история - през 1991 г., а 12 месеца по-късно бе близо и до Купата на европейските шампиони, но загуби финала от Барселона на "Уембли". Христо Стоичков може да ви разкаже подробности от онзи 20-и май 1992-ра, и то с широка усмивка. Той игра за каталунците тогава и вдигна трофея в ложите на великия стар Храм на футбола.

От онази година нещата се промениха много. Тогава Самп бе в тройката на първенството за трети пореден сезон, а Дженоа завърши четвърти и стигна полуфинал в Купата на УЕФА. Славни времена...

От едната страна на барикадата феновете въздишаха по уникалното дуо Джанлука Виали - Роберто Манчини (горе), наричани в града Gemelli del Goal - головите близнаци, които наливаха гориво в двигателя на Сампдория.

Томаш Скухрави бе главата на Грифона - буквално. Нямаше по-силен футболист в Серия А с глава от чеха, който водеше атаката на Дженоа.