Петорката на Ястреба

Те получават името си още през 1983-а, малко след появата им почти вкупом в първия отбор, макар и временна. Журналистът от в. "Ел Паис" Хулио Иглесиас Сесар пише статия, озаглавена "Амансио и Петорката на Ястреба", играейки си на думи с името на Бутрагеньо - бутре, ястреб. Амансио пък е треньорът на Кастия, който промотира младите асове.

Статията става исторически извор, символ на старта на епоха, документ, дал основата на победите. В първия мач след нея, през ноември 1983-а, Реал смазва Елче с 4:1, а Ястреба Бутрагеньо забива хеттрик.

В същия сезон обаче и петимата не се налагат като титуляри в първия тим. Бутрагеньо записва едва 10 мача, Васкес играе 19, но често като резерва, Санчис - 18, Пардеса влиза в три двубоя, а Мичел едва в един.

Ди Стефано обаче вече е решил - те са бъдещето на Мадрид. Васкес е най-техничният от тях. Санчис е непреклонен и решителен, Пардеса и Бутрагеньо са готови да минат през тухлена стена за отбора, а Мичел - той просто е гениален.

И петимата са скрепени от нещо много силно - вълнението, че носят бялата фланелка. "Не спах в нощта преди дебюта си - разказва Васкес. - Трябваше да вляза в съблекалнята на Реал Мадрид на следващия ден, какъв ти сън?!".

Първата велика нощ на Петорката, вече заедно в първия тим, идва на 12 декември 1984-а, когато след 0:3 в Белгия от Андерлехт, Реал бие с 6:1 на реванша в Купата на УЕФА. Бутрагеньо вкарва хеттрик, а денят е още по-специален, като клубът празнува 60 години от откриването на "Сантяго Бернабеу".

Легендата се ражда. Стадионът пее името на Емилио, а той признава, че това е нощта, в която е разбрал наистина какво е да играеш за Мадрид.

Успехът идва и залива Бандата на Ястреба като водопад. От 1986-а до 1990-а титлата на Испания идва като по абонамент все на адрес "Мадрид, стадион "Сантяго Бернабеу". Пет поредни първи места в Примера.

Купата на Краля, както и два трофея в Купата на УЕФА са другите украшения за тази банда местни таланти, като голямото им разочарование остава най-важният трофей - той все убягва на този невероятно талантлив отбор.

Купата на европейските шампиони.

През сезон 1986-87 г. всичко вървеше добре до полуфиналите, като бе елиминиран и Ювентус с Платини. Но Байерн бе безпощаден - 1:4 в Мюнхен, като 1:0 в реванша не стигна за обрат.

Година по-късно Реал направо помете всички в турнира - първо Наполи на Марадона, после носителя на трофея Порто, след това и Байерн... за да отпадне от ПСВ Айндховен на полуфинал.

"Ние бяхме най-добрият отбор в турнира - сигурен е днес Бутрагеньо. - Който е гледал тези мачове, няма съмнение в това. На мача в Холандия ни трябваше един гол (1:1 в Мадрид, 0:0 в Айндховен), но Ханс ван Брьокелен направо ни отчая със спасяванията си."
12 месеца по-късно Реал отново бие наред в турнира, включително носителя на трофея ПСВ. За да спре в Милан на Ариго Саки, новата тактическа сила на континента.

Това е и най-тежката нощ на Петорката, разбита с 0:5 в реванша на "Сан Сиро".

Пак Милан спря Реал и при следващия опит за връщане на трофея в Мадрид, а последната битка на Ястреба и бандата му дойде срещу Спартак в четвъртфиналите през 1990-91 г.

Нататък бе ерата на Барселона и Стоичков, също с пет поредни титли.