Той вкарва голове в събота и спасява души в неделя

Година и половина по-късно Уулвс отново пътува за Щатите, като този път играе като Канзас Уулвс. И отново Питър е топреализатор с пет гола, но престоят в Америка този път има огромен ефект върху него. Нещо повече - той променя живота му.

След завръщането в родината, Ноулс дава интервю в местния вестник в Мидландс, че е станал член на Свидетелите на Йехова и в живота му има други приоритети пред футбола.

Обяснява за това как гледа по различен начин на ежедневието, на отношенията и не е толкова важно за него как ще се представи на терена и да побеждава всяка събота. Странни неща, но феновете не обръщат голямо внимание.

Честно казано, националните вестници едва маркират думите му, а отделят далеч повече място на откритата му спортна кола MG Classic - страхотен хит по онова време, върху вратата на коята е гравирано името му.

Ноулс е рок-футболна звезда в ерата, в която Бийтълманията тресе не само Англия. Феновете на Уулвс го боготворят (пак тази дума!) за изпълненията му, с които е оформил страхотна нападателна двойка с едрия и безкомпромисен Дерек Дуган.

Уулвс започва сезон 1969-70 г. в отличен стил с четири поредни победи. В три от мачовете Ноулс вкарва, като единият от головете е с петичка. Следват две ремита, поражение като гост на Ковънтри и отстъпване на лидерската позиция в класирането.

Идва домакинство на Нотингам Форест, а на полувремето всичко е наред - 3:0 за Уулвърхемптън. Питър е в стихията си. Следва невероятна втора част, след която крайният резултат е 3:3.

И докато феновете се оттеглят към пъбовете в септемврийския следобед на 1969-а, Питър Ноулс си взима душ, събира нещата си в чантата и напуска стадион "Молиню". За последен път като футболист. 24 дни преди да навърши 24 години.

Франк Мънроу, приятел и съотборник, разказва:

"Тръгна си като всеки път, просто се разделихме пред стадиона. Нищо специално. След това се е обадил в клуба в понеделник сутринта и е казал, че спира с футбола. Искал да се посвети на религията и Библията. Естествено, никой не повярва, чакахме го на тренировка. Не дойде...

В началото из отбора се носеше слух, че приятелката му Джийн е в основата, защото тя беше част от Свидетелите на Йехова от известно време. Мислехме, че той просто я слуша и е нещо временно... Някакво увлечение.

Да, четеше Библията в автобуса за мачове, но дори и това не ни се струваше достатъчно сериозно, за да приемем, че наистина се отказва."

Но е. Клубът е в шок, а националните вестници този път са сериозно заинтересувани. Новината е на първа страница.

Питър Ноулс, който е съвсем реално в плановете на сър Алф Рамзи за националния, се отказва от футбола преди да навърши 24 години!

Уулвърхемптън прави опит да го върне, но Ноулс изобщо не иска да говори по темата. На програмката за следващия мач у дома името му отново фигурира в разширения състав с играчите на клуба. Както и статистиката, която остана непокътната завинаги - 191 мача, 64 гола за Уулвс.

По тогавашните разпоредби на ФА, клубът е длъжен да регистрира играч в началото на сезона, ако смята да го използва дори само през пролетта, например с тежка контузия или болест.

И така Уулвърхемптън подновява картотеката на Питър Ноулс от 1969-а до 1982-ра. Всяко лято, без изключение. След което всеки нов мениджър отива на вратата на дома му и опитва да го накара да се върне в отбора. Цели 13 години!

През този период щастливият Свидетел на Йехова работи като продавач в магазин от веригата "Марк и Спенсър", помага в градската библиотека, чисти прозорци и разнася мляко сутрин с велосипед.

Изобщо не се трогва, че трансфер в Ливърпул или който и да е от големите тимове в страната, както и място в националния, биха донесли далеч по-луксозен живот на него и семейството му.

Брат му Сирил, с когото тръгват заедно в играта, навърта близо 500 мача за Мидълзбро и Тотнъм като ляв бранител, но си отиде от света на 47 години през 1991-ва, след като не успя да пребори рака.

Питър обаче никога повече не се съблече по екип след онзи 6 септември 1969-а и драматичното 3:3 срещу Нотингам.  

"Неведнъж опитвах да говоря с него по темата - разказва Мънроу. - Никога не обели и дума защо го направи. Знам само, че той беше и си остава чудесен човек. Когато направих инфаркт и бях приет в болницата в Уулвърхемптън, първият човек в стаята ми бе той, въпреки че не бяхме говорили от месеци."

Питър и днес се разхожда спокойно из улиците на града в Мидландс. Където и да го видят, по-старите запалянковци разправят на синове и внуци за този чудесен играч, който така и не пое към върховете на футбола, въпреки че очевидно имаше умения за това.

Десетката в оранжевия екип има и своето мъничко място в скромния клубен музей на "Молиню", като историята му обаче не е любима за разказване на феновете на Уулвс.

Защото - как може да се обясни, че един 23-годишен талант, около когото се е градил отборът, изведнъж решава, че не му се играе повече футбол?

Божа работа...