Ужасно дългата и мъчителна агония на Ковънтри

Мислите, че са в България има традиция да се празнува годишнина от паметен мач? Че само ни отбелязваме 20 години от "Парк дьо Пренс" или САЩ 94?

Не е така. Град Ковънтри през май 2017-а ще вдигне наздравица по случай 30 години от най-големия триумф на местната си небесносиня гордост.

В онзи ден през 1987-а Ковънтри Сити отиде на "Уембли" като абсолютен аутсайдер срещу Тотнъм. Лондонският тим, воден от Рей Клемънс, Гари Мабът, Крис Уодъл, Глен Ходъл и Ози Ардилес, отиваше на славния стадион просто да си вземе купата.

"Седем пъти спечелихме купата, осмата идва", изпяха преди финала звездите на Спърс, заедно с Час и Дейв, тогава лидери в поп чартовете на Англия.

Но Ковънтри два пъти навакса от 0:1 и 1:2, за да се извиси Кийт Хъчин и да забоде победния гол за 3:2. Една от най-големите изненади в историята на турнира.

Ковънтри никога не е печелил друг трофей. Но историята му си беше на един стабилен тим, който често бе неприятен за гостуване на грандовете, а и се утвърди на старта на Висшата лига като част от нея.

Преди 30 години заграби купата във велик финал.

Преди 20 бе във Висшата лига с мениджър Гордън Стракан и капитан Гари Макалистър, а пред него атакуващото дуо Дарън Хъкърби и Дион Дъблин. Един средно добър отбор, с който всеки се съобразяваше.

Преди 10 години клубът бе купен от инвестиционен фонд - Sisu Capital, като още от първия ден след сделката, феновете предусещаха, че нещата не отиват на добре.

Всъщност, историята трябва набързо да се разкаже. Клубът трябваше да бъде обявен в администрация (несъстоятелност) в 16 часа местно време в петък, 14 декември 2007 г. Тогава бе срокът да докаже, че е направил сделка с инвеститор, който да гарантира финансов ресурс за участие в професионалния футбол.

Сделката стана в 15,41 ч, като дори бе обявена след крайния час, но Рей Рансън и Sisu гарантираха, че имат 20 милиона лири първоначален фонд за покриване на дълговете и разходите на клуба. Те го спасиха, с две думи.

Но още първите им изявления накараха феновете да се чудят "не беше ли по-добре...?".

Днес, месеци преди 30-ата годишнина от славния финал, Ковънтри е на дъното на Лига 1 - третото ниво на английския футбол. Спечелил е един мач от 11 за сезона. На последното му домакинство имаше 8030 зрители, при условие, че "Рико Арена" е за 32 609 фенове и е доста приятно място.

"Посещаемостта вече е с 25 процента надолу от миналия сезон - обяснява Ян Мокрицки от запалянковския тръст на клуба. - Хората са ядосани или не им пука. И в двата случая не идват на стадиона."

А гневът е срещу Sisu, ясно и точно.

За 9 години ръководителите на клуба взеха куп странни и непопулярни решения, а - както се оказва - и с ужасни последствия.

Първо отказаха да плащат наема на "Рико Арена" и преместиха за близо две години отбора в Нортхемптън, което бе повод за първите масови протести на феновете.

"Ковънтри е от Ковънтри", натякваха очевидното на босовете. Мнозина пътуваха до Нортхемптън в дните на мачовете и седяха край стадиона с плакати в протест.

Последваха дела срещу градската управа, което направо изуми запалянковците. За да дойде и сделката от последните месеци, която ще позволи построяване на 75 къщи на територията на клубния тренировъчен комплекс, който всъщност е единственият актив на Ковънтри Сити.

Защото стадионът, дошъл на мястото на стария уютен "Хайфилд Роуд", бе построен и е собственост на концерна "Рико".

В края на следващия сезон договорът на клуба с компанията отново изтича и нищо чудно босовете отново да се запънат и да изнесат отбора да домакинства извън града. По случай 30-годишнината от триумфа...

А и се говори съвсем усилено, че Академията на клуба за таланти, която е от Второ ниво - доста високо котирана в Англия, може да бъде затворена заради намаляване на разходите. Безумно.

Позицията на Ковънтри е на ръба на пропаст - и двете горепосочени причини за тревога на феновете са подплътени с амбициозната политика на местния ръгби тим Уаспс, доста популярен в страната. Той сключи договор и играе на стадиона, като със сигурност ще го иска само за себе си от догодина, ако Ковънтри се отдръпне.

А и земята на Академията с нейните десетки затревени игрища, вече наполовина е на ръгби клуба. И може изцяло да стане негова, след което Ковънтри Сити да стане номад, отбор без дом и седалище.

Босовете не искат да плащат наема, защото не печелят достатъчно от мърчандайзинга и билетите - те са наематели.

Феновете вече не могат да търпят. Преди месец те обявиха план, наречен "Джими Хил" - легендарен председател, мениджър и играч на тима. И също толкова митичен водещ на футболно предаване по BBC, който почина тази година.

Те обединиха сили с местния вестник "Ковънтри Телеграф", след което неговите репортери бяха спрени от достъп до стадиона и тренировъчния комплекс, като нямат право дори да ходят на пресконференции.

На терена нещата не са по-добри. Българският халф Владимир Гаджев от Левски бе привлечен по средата на миналия сезон и вероятно се чуди какво не е наред в клуб, който иначе изглежда като излъскан и над нивото на Лига 1, в която сякаш случайно е попаднал.

Но след 11 мача тимът е последен с 9 точки и наднича от ръба на пропадането в четвърта дивизия. Там Ковънтри не е бил от сезон 1958-59 г., а от 1967-а (с Джими Хил начело) до 2001-ва отборът бе елитен. Само Ливърпул, Евертън и Арсенал по това време можеха да се похвалят с толкова дълъг престой на най-високо ниво без изпадане.

В последните 10 години нещата са разруха като класирания.

В първия сезон на Sisu начело Ковънтри завърши 21-ви в Чемпиъншип и някак се спаси. В следващия бе 17-и, после 19-и, 18-и, за да изпадне през 2011-2012 г. в третата по сила дивизия.

Където няма по-високо класиране от осмо място, а два пъти бе на ръба на изпадането - 18-и и 17-и.

В момента в отбора играят известни имена с опит на по-високи нива на футбола. Освен Гаджев (на снимката горе), който има десетки мачове за България, личат Гаел Бигиримана, Марвин Сордел, Сам Рикетс, Маркъс Туджи... Но резултати няма. И временният мениджър Марк Винъс вероятно няма да изкара дори до Коледа.

Ако Ковънтри изпадне, а плановете за Академията и стадиона се сбъднат, следващата година през месец май, вместо празненства от 30-ата годишнина на най-епичния мач в историята на клуба, може да има нещо като погребение.

Футболно. На един клуб, който загива бавно и болезнено.