Какво по дяволите става с Холандия!?

За три официални мача под ръководството на Гус Хидинк, Холандия някак успя да загуби два пъти. Предишният селекционер Луис ван Гал претърпя същия брой неуспехи за целия си престой начело на Лалетата (без да се брои поражението с дузпи срещу Аржентина на полуфинала на мондиала). В последните си 13 европейски квалификации оранжевите имат 10 победи. Една загуба те претърпяха в последния двубой от предходния цикъл в мач без значение с Швеция. Още две обаче преглътнаха тази есен.

Преди три месеца щастливият Ариен Робен и останалите бронзови медалисти от световното бяха на първите страници на холандската преса. В момента звездата на Байерн е под тежък медиен обстрел, а журналистите тръбят, че Лалетата са „изгубили лице“.

Първото и най-ярко проявление на кризата на Холандия желаещите можеха да открият не срещу Чехия, Исландия или при измъчената победа над Казахстан, а още в контролата с Италия. И по-точно, още в първите десет минути. Защото толкова бяха необходими на адзурите, за да дръпнат с 2:0. Междувременно Мартинс Инди бе успял да си изкара червен картон, а Лалетата бяха показали нагледно колко трудно ще им бъде да сменят схемата.

Защото първото нещо, което предприе Хидинк, бе да зареже непопулярната 3-5-2 на Ван Гал и да се върне към „народната“ холандска постройка 4-3-3

Предшественикът му я бе приложил за последно преди около година. Завръщането към корените обаче се оказа проблематично – както, впрочем, и всичко останало. Все пак специфичното развитие на мача, наличието на нов наставник и липсата на време, съчетани с присъствието на отсрещната скамейка на доказан мотиватор като Конте и еуфорията след бронзовия медал в Бразилия, може би създадоха впечатлението, че става дума за случаен неуспех. Уви, следващите мачове убедиха холандските запалянковци за какво точно иде реч. Хидинк никак, ама никак не успя да съхрани наследството от това лято и превърна оранжевите в отбор, който буди с представянето си ужас дори в по-голяма степен, отколкото на европейското през 2012.

Треньорът ветеран оправда напълно най-мрачните прогнози, дадени след назначението му и превърна в реалност всички клишета относно безнадеждното остаряване на методите си. Пък и за разлика от Ван Гал, Хидинк не умее да извлича нещо полезно от всички несгоди. 

Ако на световното играта на оранжевите отвращаваше някои естети, сега отблъсква и най-яростните адепти на холандския футбол

Съставът

Работата е там, че Хидинк прибягна към половинчати промени. Той реши да продължи да използва състава от световното, но кой знае защо, първоначално извади от уравнението някои ключови елементи.

Талантливите Бруно Мартинс Инди и Стефан де Врай имаха нужда от здравото рамо на Рон Влар, макар че двамата вече бяха успешно продадени в Европа, докато здравенякът си остана в обитаващия долните етажи на Премиършип Астън Вила.

В негово отсъствие Мартинс Инди направи дузпа срещу Италия, а Йоел Велтман получи шанс, но не го използва. Дарил Янмат бе главен виновник за загубата в Прага, а Де Врай вкара един гол, но на два пъти не се намеси подобаващо при ъглови удари пред собствената врата и това приключи с попадения в мрежата на холандците. Така Лалетата записаха най-дългата си серия без суха мрежа в последните две години.

Грегори ван дер Вил подари на Исландия дузпа, а включванията му в атака бяха далеч по-бледи от тези на предшественика му Янмат. Дейли Блинд доказа правото си да играе като опорен халф в Манчестър Юнайтед, но в националния тим пак бе пратен на фланга, вместо да помага на Найджъл де Йонг. На последния му партнираше Ибрахим Афелай. Срещу Казахстан той имаше решаващ принос за победата, но още в Рейкявик пак се превърна в онзи инертен и хилав Афелай, с когото свикнахме в последните години.

Играта

При Ван Гал Лалетата бяха послушни и изпълнителни; в момента това е отбор, който си няма понятие как да се възползва от получената свобода. Срещу Казахстан оранжевите владяха топката в 80% от времето, срещу Исландия показателят падна до 50%. При това през второто полувреме срещу островитяните Холандия не нанесе нито един точен удар. Де Йонг изпълняваше двоен обем черна работа, а освен това трябваше и да гради атаките. Подобен стрес изпитваше и Уесли Снайдер, който вече не бе част от триъгълника с Робен и Ван Перси, а бе принуден да се връща в по-задни позиции.

Лидерите

Двете големи холандски звезди са в такава възраст и имат такива огромни заслуги, че промените им се отразиха крайно зле. Робен беше в стихията си при игра на контри, но тази есен на няколко пъти му се наложи да играе не като втори нападател, а като типично крило – симетрично с Джърмейн Ленс. Последният обаче не бе в добра форма и Робен отчаяно дърпаше чергата към себе си. Той пак започна да играе сам, да опитва къси разсичащи пасове и да шутира отдалеч. Срещу Казахстан този репертоар донякъде минаваше, но исландците не се свеняха да пращат по трима, че и по четирима срещу най-острото Лале, което, естествено, в такива условия не разцъфтя. Робен, разбира се, вече не е онзи абсолютен егоист, който не отлепя поглед от топката в краката си, но не е и никакво смъртоносно оръжие.

Такова оръжие като че ли пък никога не е бил Робин ван Перси – не и с оранжевата фланелка. Той може да е най-добрият реализатор в историята на националния тим на Холандия и капитан на отбора, но старите заслуги не го амбицират да поддържа високо ниво. Вината, общо взето, не е на Хидинк, но при него нападателят изглежда още по-откъснат от епицентъра на събитията.

Казахстанските защитници го опазиха и всичко, което направи Ван Перси в този двубой, бе да спечели  и да вкара дузпа в края (между другото, доста спорна). А срещу Исландия Робин прекара доста време в засада, съсипа всички положения, които се разкриха пред него, а при пасовете допусна най-много брак сред всички Лалета.

Едва ли преди няколко месеца някой можеше да предположи, че по-опасни от Робен в състава на Холандия ще бъдат само централните защитници при ъглови удари, а Клас-Ян Хунтелар съвсем скоро ще започне редовно да влиза в игра не за да помага на Ван Перси, а сам на върха на атаката.

Треньорът

През лятото холандският футболен функционер Том Сауер разкри, че при предишния си престой начело на Холандия Хидинк не е обелил и една дума за тактика на играчите си. „Може да се каже, че те се готвеха сами, но затова пък бяха готови да се бият до смърт, да влязат в огъня за Хидинк, който им беше нещо като любим дядо“, сподели Сауер.

Е, понастоящем състоянието на Лалетата е такова, че никакъв „дядо“ явно няма да свърши работа. Неслучайно шефът на местния футболен съюз Берт ван Оствен вече нарече проблемите на Хидинк „не спорадични, а структурни“. 

Що се касае до въпроса кой би могъл да смени ветерана, претендент №1 изглежда Роналд Куман. Той обаче едва наскоро започна работа в Саутхемптън и засега се справя блестящо. Самият той вече заяви, че лошото представяне на Холандия не е негов проблем и няма намерение да сменя Гус в близко бъдеще. „Ако толкова много ме искат, да изчакат, докато приключа тук“, отсече Куман.

А други кандидати на практика липсват. Освен ако не бъде „откраднат“ от Аякс Франк де Бур. Най-важното е обаче, че футболните шефове в страната планираха да поверят националната селекция на Дани Блинд след две години. Явно никой в Ниската земя не беше очаквал толкова черна футболна есен след успешното бразилско лято.

Холандия при Хидинк