Единственият начин
Христо Янев е странник в дебрите на българския футбол, което не значи, че ще успее
Треньор по футбол написал книга.
Звучи малко като виц, но е истина. В смисъл - поне в България звучи като виц...
Разбирането за футболните ни хора - с цялото уважение към голяма част от тях, се разминава с възприятието ни за онези, които пишат.
Кога му е останало време на Христо Янев да напише романа си "Единственият начин", ето това остава загадка.
Как е вмъкнал писането и мисленето върху историята между заниманията, които традиционно асоциираме с треньори и футболисти у нас?
По кафенетата е твърде задимено и шумно да се концентрираш дори да слушаш, камо ли да четеш. Да не говорим да писане, и то на история, на роман.
Дискотеките - трудна работа. И като добавим, че да си треньор на ЦСКА, какъвто Янев беше от юни 2015-а до септември 2016-а, е доста изтощаващо като време и усилие, а и като ангажименти извън процеса на тренировки, мачове, тактически подготовки, анализи на съперници и публични изяви...
Направо е чудо.
Янев, който от известно време прави изключително приятно впечатление с поведението и изказванията си, се оказва доста различна личност от общоприетия профил на футболния човек у нас.
Помним как като действащ играч бе противоречива фигура и в този аспект. Около него имаше скандали с изказвания към репортери, а и други - извън терена основно.
Но едно от най-силните качества е да можеш да се учиш и да намираш себе си в годините. Животът учи, но ако има кой да слуша и записва.
Янев днес е някакъв добър пример - не защото е написал книга само по себе си. А защото изобщо е различен.
Защото при предизвиканото му самонапускане на ЦСКА не каза и една лоша дума за ръководотели или играчи.
Защото днес, когато Нефтохимик загуби, не се оправдава със селекция или подготовка, която не е правил - за разлика от куп негови колеги.
И най-хубавото в тази история е, че Янев дори не е сам. Забелязва се поява на млади хора във футбола ни, които опитват да излязат от калъпа.
Александър Томаш във Верея е друг пример. Впечатляващо е как след всеки мач - спечелен или загубен, той говори за подобрение, усъвършенстване, мислене на терена.
Съвсем отделен е въпросът дали тези различни типажи ще успеят в джунглата. Но със сигурност предизвикват симпатия поне с поведението си.
Останалото е въпрос на отношение и нагласа към футбола - какво е по-важно:
Да вървиш по правилния начин или да доставяш резултати сега и веднага на всяка цена?
За някои явно правилният начин е "единственият начин", казано метафорично.
Пожелаваме им успех.
0 коментара