Магьосникът, който покани Оливер Кан на танц

Той идва обикновено 3-4 минути преди началото на мача. Сяда малко под ВИП-кабините на баровците и си пъха програмката за двубоя в джоба. Дава автограф на някой фен на Арсенал, който го разпознае и сяда да гледа.

Спокоен и нехаен, поне на външен вид - cool, без да издава вътрешното напрежение, което всеки финт, дрибъл или удар на този номер 17 от домакините предизвиква в него.

Джей Джей Окоча днес е трудно разпознаваем за по-младите фенове. През 90-те и миналото десетилетие го знаеше целият свят. Сега, с брадата му, костюма и каскета като на Робърт Редфорд, на трибуните на "Емиратс" почти не го спират за снимка или подпис.

На терена играе Алекс Айоби, който му е племенник. Към него е насочено цялото внимание на чичото. Нигерийският суперталант признава, че точно Окоча е човекът, заради когото е е запалил по футбола.

И как не - та кой от нас, гледал този изумителен артист с топката в краката, не му се е възхищавал?

Той бе толкова добър, че дори казвахме името му два пъти. Джей Джей. Защото всъщност се е появил и вписан в света като Аугустин Азука Окоча. Но Джей Джей беше по-яко, повече му отиваше...

Това в сферата на шегата. Но, по дяволите, наистина беше страхотен! Беше cool.

Единственият, който можеше да се опре на нигериеца, когато ставаше дума за дрибъл, изумителен трик, с който да оставиш съперника в конфузна поза или ситуация, бе Роналдиньо. О, да - точно той... За него ще стане дума и по-нататък.

Нигерийският номер 10 води страната си на три световни първенства. През 1994-а за наше щастие бе контузен и пропусна да участва в наказателната акция - 0:3, с която тръгнахме на световното в Щатите.

Четири години по-късно обаче игра, а нигерийците пак ни биха във Франция - 1:0.

След световното през 2002-ра се отказа от националния, като преди това бе вдигнал трофеите от Купата на Африка и олимпийския турнир в Атланта.

Толкова за купите. Не това бе знаменитото около Джей Джей.

Записите от негови изпълнения можете да гледате и днес, като при някои от тях е по-добре да сте седнали.

Като за начало на тази история можеше и да не вплитаме пробиващия в Арсенал негов племенник. Можеше, но думите на Златан Ибрахимович отпреди няколко седмици, че в младия Айоби вижда от магията на "извънземния" му чичо, ни изкушиха.

И сега спокойно можем да преминем към тези магии на нигерийския номер 10, когото светът не бива да забравя.

Една вечер през януари 2004-а Болтън посрещна Астън Вила в мач за Купата на лигата. Полуфинал, гледан в цялата страна. На крачка от финала.

Десетина минути преди края домакините получиха право на пряк свободен удар недалеч от наказателното поле, но до ъгъла му. Встрани, по-скоро към тъчлинията.

Място, идеално за удобно центриране. Стената бе от двама души, защото повече при центриране не ти трябват, нали?

В нормалната ни вселена при законите на гравитацията и физиката, топката ще опише парабола и за нея ще се сборят десетина яки мъжаги, решени на всичко.

Но Окоча не живееше в нашата футболна вселена. Той се засили и още от начина, по който го направи, стана ясно - няма да има центриране.

В паралелната вселена на Джей Джей, топката се изстрелва с външен фалц и ужасна сила, за да се забие в ъгъла на вратата - ни стена, ни вратар, ни гравитация могат да я спрат.

Трибуните запяха: "Джей Джей Окоча - толкова добър, че казваме името му два пъти". Да, феновете на Болтън бяха измислили точната песничка за своя герой.

В Англия по това време талантът му бе приеман с доза скептицизъм. Триковете, му прехвърлянето на топката над главите на съперници, прескачане и други неконвенционални оръжия, непознати за над 99 процента от футболистите на планетата, се струваха някак самоцелни на пресата и анализаторите.