Незабравимите 11

Вероятно, те се събират да поритат на небето. Поне се надяваме да е така. Какво зрелище би било това!

Заедно не биха загубили много мачове.

Съдбата не им позволи да играят един до друг всички на терена за България, от различни епохи са. Но за тях се пеят песни, имената им са пароли за цели градове, кръщават стадиони посмъртно, а и Европа знае кои са.

Легендите на българския футбол, които вече не са сред нас. Не са само 11, разбира се.

Но това е примерен състав от онези, които по един или друг начин са запазили мястото си завинаги в историята на играта у нас.

Подредихме ги в системата "методо", използвана преди близо век от Виторио Поцо и неговата Италия, за да спечели две световни титли - 1934 и 1938 г. Не, защото сме старомодни, а заради имената и позициите им - с двама бранители, много атакуваща мощ и фантазия, този отбор би бил радост за окото.

Каквито бяха те, когато играеха по българските терени.

Георги Найденов

Една от големите мистерии на футбола ни, отишъл си твърде млад. На 38 години великият вратар умира по време на турне в Сирия, където е с отбора на Марица - вече като треньор.

И до днес версиите за смъртта му са доста различни и мътни - от инфаркт до намеса на Държавна сигурност... Годината на смъртта му е 1970-а и мистиката около нея остава.

Джими Найденов е Футболист №1 на България за 1961-ва, седем пъти шампион на страната с ЦСКА, бронзов медалист от олимпиадата в Мелбърн и любимец на запалянковците. Играе с извадено рамо, фрактура на черепа... Не се страхува от нищо на терена.

Днес щеше да е на 86 години.

Иван Давидов

Отиде си преди 2 години на 71. Символ на борбеност и сърцата игра с екипа на Славия и националния отбор, играл за България на две световни първенства - 1966-а и 1970-а.

Стига полуфинал за КНК с "белите" през 1967-а. С него в отбрана всеки отбор би се чувствал спокоен, защото е от онези играчи, които слагат главата си срещу нападателите, но не допускат гол.

С това и печели огромната любов на славистите, които го имат за една от най-големите фигури в клубната история.

Трифон Иванов

Непрежалим.

Преди година ни напусна изненадващо, внезапно и шокиращо. Туньо бе железният човек на страхотния ни отбор от 90-те, стигнал там, където нито един тим на България в историята не успя - в елита на световната игра.

Безкомпромисен на терена, лидер в отбора и откровен до болка извън игрището. Трифон тръгна от Етър, Европа го видя в ЦСКА, а после с националния игра на Мондиал 1994 и Евро 1996.

Сърцето му бе огромно, видът му остава в кошмарите на един куп нападатели от супер класа. Съдбата избра той да е първият от златния тим, който си отиде - и то едва на 50 години.

С тях двамата защитата е осигурена. Все пак в мачовете "там горе", не точките са най-важното нещо...