Един следобед на калното игрище в Херефорд...

И днес, ако идете на мач в Херефорд, ще се усмихнете при излизането на отборите на терена.

Озвучава го темата от "Роки", което остава култова история за аутсайдер, спечелил на спортното поле въпреки всичко. Няма начин да не пуснат музиката, така в града никога не се забравя онзи следобед отпреди 45 години...

Да, онзи следобед.

Топката отскочи от калта и се повдигна пред Рони Радфорд, като даде пълни предпоставки да се очаква шут, който завършва на покрива на пъба за трибуната на "Едгар Стрийт". Но Рони я уцели добре.

В този ден, далеч преди светът на снукъра да възхвалява Ракетата Рони О`Съливън, се роди Ракетата Рони Радфорд. Топката се заби в горния ъгъл след удара му от 30 метра, въпреки че по всякакви закони на футбола от 70-те върху калните английски игрища, трябваше да е в пъба.

Това бе основата на най-великата изненада, правена някога в турнира на изненадите. Купата на ФА никога не е виждала по-голяма сензация, а романтичните, куриозни и весели обстоятелства около нея са се превърнали в цяла история, която се преразказва вече 45 години.

На 5 февруари 1972-ра Нюкасъл отиде в Херефорд, за да си спечели спокойно преиграването и да се прибира с мисъл за следващите мачове от първенството.

Отбор, пълен със звезди и преследващ място в топ 3 в съперничество с грандове на онези години като Лийдс, Ливърпул, Арсенал и Евертън, не можеше да има проблеми с аматьорите от Южната лига, което си беше пета дивизия.

Но... да нямаш проблеми в Купата на ФА не е често явление.

Херефорд е изключително добре подкрепян отбор за нивото си в онези години.

Събира по 4-5 хиляди на домакинства и успява да привлече залязващи играчи като Рики Джордж, минал през Тотнъм и Борнемут, както и играещият мениджър Колин Адисън. В началото на сезон 1971-72 г. той е в Шефийлд Юнайтед, в Първа дивизия, но шансът да стане мениджър, дори и на тим извън четирите професионални лиги, е твърде изкушаващ.

"Купата си беше голямата тръпка на сезона - разказва Адисън. - Мачовете там можеха да ни донесат слава, да ни види цяла Англия. И, както става обикновено, пътешествието ни едва не свърши, още с началото си..."

В първия рунд Херефорд се пада с Кингс Лин от шеста дивизия. При 0:0 малко преди края се случва чудо. "Изпуснах си човека при един корнер - спомня си Адисън. - И той просто трябваше да вкара от 2 метра. Вратарят ни Фред Потър по някакво чудо извади една ръка и спаси, не зная как. Развика ми се ужасно, ругаеше ме, и то с пълно право. Моята грешка можеше да ни струва отпадането."

В преиграването идва успех с 3:0 и място във втори рунд срещу Нортхемптън.

След две равенства идва трето преиграване на "Хоуторнс", стадиона на Уест Бромич. Там трябва да има победител, дори с продължения.

Над 5000 фенове пътуват за мача и минута преди края Херефорд губи с 0:1. Кен Малъндър обаче изравнява а в продълженията мачът е спечелен. По това време вече се знае жребият за 3-ия кръг, а там чака Нюкасъл.

"Мисълта за това, че ще идем на "Сейнт Джеймсис Парк", ще играем пред пълните трибуни срещу отбор, пълен с национали и най-добрия млад нападател в страната - Малкълм Макдоналд, направо ни подлуди - разказва Адисън. - Един ден отборът дойде при мен и каза, че иска да говори с боса на клуба. Обадих му се и Франк Майлс дойде същия следобед на стадиона."

Играчите искат премии за това, че са стигнали дотук. Шефът им казва, че ще получат по 50 лири, ако докарат нещата до преиграване, в което никой не вярва.

Тимът се пазари, подкрепен от играещия мениджър, който има огромен авторитет в града и пред Майлс. Стискат ръце на "100 лири при какъвто и да е резултат в Нюкасъл, 150 при преиграване".

8000 фенове се качват на специален влак на север, организиран с помощта и на Футболната асоциация. Тя прави от мача голяма кампания, защото романтиката на турнира има нужда от това. Последният случай на "Убийство на гигант" - непрофесионален отбор да елиминира елитен, е от 1949-а.

17 секунди след началото на мача в Нюкасъл Брайън Оуен забива топката във вратата на домакините. "Ударът беше като стрела, не успяха да измъкнат топката от сглобката на гредите една минута", спомня си Адисън. Фаворитът обаче обръща резултата още през първото полувреме.

Адисън се намесва - нанизва гол от 35 метра за 2:2, а в последните минути Херефорд пълзи по терена, но някак удържа равенството.

Преграване! Градът не спи, билетите свършват в деня, в който ги пускат, а мениджърът и шефът на клуба отиват при местния полицейски началник...

"Тогава това беше незаконно, но днес мога да си призная - разкрива Гранвил Смит, пенсиониран шеф на Херефордската полиция. - Пихме чай и те ме помолиха да пуснат повече билети, отколкото места имаше на стадиона. Официално "Едгар Стрийт" побираше 14 313 зрители, но Адисън и Майлс искаха да продадат поне 16-17 хиляди билета. Разреших им, така или иначе хората щяха да се качат по дървета, козирка, на близката църква и къде ли още не. По-добре клубът да вземе някое пени повече от това..."