Господ

През пролетта на същата година Роби признава на терена, че не е имало дузпа срещу него в изключително важен мач като гост на Арсенал, въпреки че съдията вече е отсъдил нарушение. Така печели уважението на цялата страна, както и наградата на ФИФА за Феърплей.

До лятото на 1997-а Фаулър е най-силният млад нападател не само на Англия, но и вероятно втори след Роналдо в Европа.

Има уникални качества - ударът му с левия крак е изключителен, с десния - много добър. Вкарва отблизо, от средно разстояние, от 30 метра, както и от статични положения. Става все по-добър с всеки следващ сезон, а е още съвсем млад.

Единствено утвърденото партньорство на Шиърър и Шерингам го оставя в този период на скамейката на английския тим, но е част от Евро 96. Големият му ден трябва да дойде на Мондиал 1998.

Съдбата е решила друго.

Сезон 1997-98 г. е първият, в който контузиите се намесват. Фаулър има проблеми с килограмите, с травмите, а според слуховете в града - и с кокаина.

Последното винаги е било отричано от Роби, който издебва своя миг на разплата с феновете на Евертън, които превръщат слуха в градски мит и не спират да измислят шеги по темата. Типично за фолклора на Мърсисайд, където закачките и хумора за футбол са нещо свещено.

Фаулър вкарва два гола в дербито през 1999-а и изшмърква линията на аута пред агитката на Евертън. Глобяват го 60 000 лири, а култовият му статут е затвърден, поне сред "червената" част от града. За да е пълен триумфът на ливърпулските запалянковци, Роби е бил от Евертън като дете, което е още по-жестоко към "сините" (поне в очите на "червените").

Но сезоните след лятото на 1997-а са различни. Отношенията му с Жерар Улие не са като с Рой Евънс, който води Ливърпул преди французина. Конкуренцията от Майкъл Оуен и Емил Хески, комбинирана с нерядко лошата му физическа форма, го правят играч с несигурен статут на титуляр.

Скандал на тренировъчното игрище с асистента на Улие - Фил Томпсън, предопределя съдбата му и дните в любимия му Ливърпул са преброени. Пропуска и световното през 1998-а с поредната контузия, а в негово отсъствие жокерът на Англия се казва Оуен, който изгрява като суперзвезда.

Тръгва си от Ливърпул, но не и преди да наниже 17 гола в сезона, донесъл пет трофея на "червените" - 2000-2001 г., като е и втори капитан на отбора след Джейми Реднап.

Фаулър вкарва на финала за Купата на лигата срещу Бирмингам, носи победата на полуфинала за Купата на ФА срещу Уикъмб, разписва се и срещу Алавес при 5:4 на финала в Купата на УЕФА. Бележи и два гола в мача срещу Чарлтън в последния кръг от първенството, с които класира Ливърпул в Шампионската лига.

Денят, в който го представят като нов играч на Лийдс, е паметен. "В очите му имаше напиращи сълзи и аз го разбирах", спомня си мениджърът на новия му тим Дейвид О`Лиъри. Роби признава, че не е спал няколко дни, преди да подпише. Животът му се променя. Ливърпул е неговият живот от 9-годишен, а на 26 напуска.

Съдбата го отведе и в Манчестър Сити, където паметно вкара в дербито срещу Юнайтед и вдигна триумфално пет пръста към феновете на съперника - беше месеци след победата на Ливърпул над Милан, донесла пета купа на шампионите. Можеш да изкараш Фаулър от Ливърпул, но не и Ливърпул от Фаулър...

Януари 2006-а. "Седях в колата и се разплаках. Изключих си телефона, просто седях на паркинга на Мелууд и не можех да повярвам." Така описва емоцията, след като ненадейно Рафаел Бенитес вдига телефона и звъни на Стюърт Пиърс, тогава мениджър на Сити. Иска Фаулър да се върне в Ливърпул.

Разбира се за ден. Роби подписва, а в града настава еуфория, поне в "червената" му половина.

Завръщането е срещу Бирмингам на "Анфийлд", като влизането му от скамейката е посрещнато с оглушителен рев и знамена на "Коп", сред които се чете: "Фаулър, Господ с номер 11, добре дошъл отново в Рая".

Взима номер 11. Деветката е заета от Джибрил Сисе. Не че има значение. "Бях като дете, за което всеки ден е Коледа", спомня си за тези месеци.

Сезонът завършва с Купата на ФА, но Фаулър не може да играе на финала срещу Уест Хем - има мач в турнира за Сити през януари.

Следва последната глава от делата на Господ из неговите земи. Сезон 2006-07 г. завежда Роби и Ливърпул да финала в Шампионската лига, но той не е в групата за мача в Атина, загубен с 1:2 от Милан. След него става свободен агент и си тръгва. За втори път.

Оставя зад гърба си 183 гола в 369 мача. И спомени, безброй спомени.

Вече е на 32 години, понатежал. Има обаче всичко, за което е мечтал, включително шанс да поиграе пак с червения екип.
Футболът му дава много, още повече изкарва от добър бизнес. Той е един от 1000-та най-богати британци, нареден в класацията на "Таймс".

Притежава недвижими имоти, жилищен комплекс и хиподруми за конни надбягвания. Къде с ирония, къде с признание, феновете на Сити пеят за него една песничка, докато играе в клуба: "Ние всички живеем в къщата на Роби Фаулър".

Днес отново е в Ливърпул. Пътува с клубната делегация по турнета из Америка и Азия. Представлява клуба редом с легенди като Ръш, Барнс и Далглиш.

Помага на Стив Макманамън в новата му роля на координатор в клубната академия.

Изобщо - работи за Ливърпул, както го е правил почти цял живот. Но дали "работи" е точната дума? Все пак, когато те наричат Господ, по-скоро извършваш дела и чудеса, отколкото да работиш. Това е за хората.

Роби Фаулър има друг статут.