Кой колко обича Левски?

Левски е в криза.

Изречението се повтаря като от някакъв стар грамофон в последните дни и седмици, но е трудно да уловиш нишката кой е водещият фактор, формиращ кризата. И освен това - малко късно грамофонът започна да пуска тази мелодия.

Всъщност, не финансовото положение на клуба е най-тежката му орисия в момента. Левски страда от криза на идентичност и това, ако не се случат големи събития в позитивен аспект до месец-два, ще го прати в коловоза на неизвестното бъдеще.

В събота имаше мач от първенството срещу Локомотив (Горна Оряховица), завършил с конфузното 1:1. Втори пореден без победа след 0:1 от Пирин. И дори не това е най-тревожното.

Зовеше се за мобилизация, левскарите да се върнат на стадиона, да покажат единение и подкрепа за клуба в най-трудния момент. Не се случи. Мач в София, в събота, в сравнително хубаво време за февруари. Неособено скъпи билети. Идеален момент седалките да се напълнят, да се усети колко мощ и потенциал има в тази общност и колко е гневна тя. Но...

Празни трибуни с около 3000 фенове. Всъщност, обичайна гледка - Левски събира средно по 2 хиляди и нещо привърженици на стадиона за домакинствата си през сезона. Трагично малко.

Кризата на идентичност изважда проблемите до кокал, винаги е така. Сега, когато е трудно, се вижда кой кой е. Питайте хората, навътре в проблемите на ЦСКА. Те този филм го гледат в последните 2 години.

В такава ситуация се разбира дали някой е левскар по убеждение, дали проблемите на "синия" клуб са му тегоба, от която не може да спи, или е от Левски, защото ... защото е от Левски, без да може да каже нещо повече по темата. Говори устата, а не сърцето.

Чухме изказвания на Стефан Софиянски, Наско Сираков, Станимир Стоилов, Георги Марков, Спас Русев, Даниел Боримиров. Четохме декларации на фенски групировки, както и следим във facebook изблиците на отделни популярни запалянковци. Всички те обичат Левски.

От толкова любов клубът вместо да лети окрилен, се задушава.

Защото май хората около него не разбраха как допуснаха да се стигне дотук - на самия ръб на пропаста. Да не говорим, че някой от тях изобщо не могат да ни убедят, че са работили неуморно през годините за каузата. По-скоро са силни в даването на мнение всеки път, когато някоя медия им го поиска. Отстрани.

Преди 3 години се започна. Съвсем видимо за всеки необременен и страничен, някои от силните на деня бизнесмени у нас се възползваха от слабата позиция на Тодор Батков и неспособността му да се справя с изискванията на Левски. Клубът реално стана техен още, когато Батков се водеше президент.

Или поне - знаеше се, че ще са катурне към тях заради заемите, помощите, зависимостта... Но левскарите масово отказваха да повярват. Медии - също близки до клуба и с водещи журналисти, афиширащи, че са "сини" по кръв, не помагаха.