Когато стоманата е по-скъпа от златото

По костюми футболистите изглеждат доста своеобразно.

Когато човек види Мануел Нойер има желание веднага да го преоблече в обичайния му вратарски екип.

Зад пъстрите костюми Лионел Меси като че ли крие собствените си емоции.

А Кристиано Роналдо след края на кариерата си на игрището ще стане щатен водещ на церемонии – на тях той плува в свои води, пуска шегички.

На връчването на „Златната топка“ Диего Симеоне изглеждаше много изразително.

По-рано такова впечатление създаваше покойният вече актьор Джеймс Гандолфини на „Златните глобуси“.

Като че ли така и трябва да бъде, но подсъзнателно всички очакват ей сегичка Тони Сопрано да махне с ръка и в залата да нахлуе с широка крачка някоя горила по анцуг. Симеоне също си има такъв персонаж за помощник – Херман Бургос.

Бургос като нищо би могъл да изтръгне наградата от ръцете на Бекенбауер и да изръмжи: „На кой го даваш т’ва бе?!

Не виждаш ли кой командва парада!“

След което да си тръгне с приза, мимоходом награбвайки и водещата.

Но не, Диего отваря очи и вижда реалността – отличието прибира Йоахим Льов.

Човекът, който за почти десет години работа, най-после изведе едно от най-талантливите поколения в германския футбол до отдавна заслужен трофей.

Коренно промененият манталитет на отбора, превръщането на някогашния цирк в непристъпна крепост, прекъсването на хегемонията на Реал (Мадрид) и Барселона, финалът в Шампионската лига (и всичко това само за 2 сезона!) – това е твърде малко.

Твърде малко е както за Симеоне, така и за футболистите му. Футболният свят не включи в идеалния отбор на годината нито един играч на Атлетико (Мадрид)

Сълзите на Давид Луис след 1:7 се оказаха по-важни от играта на Диего Годин.

На привържениците на „Дюшекчиите“ след тази церемония им остана едно утешение – Симеоне ще намери начин да използва всичко това, за да мотивира своите.

Преди година той непрекъснато повтаряше: „Момчета, какви ги приказвате? Нищо няма да спечелим. Невъзможно е да надвием Барса и Реал, нямаме техните ресурси“.

Само че Атлетико спечели титлата и за втори път същият номер няма да мине. Ето че, рефренът може да се промени:

Момчета, какви ги приказвате? Та нас никой не ни бръсне за нищо. Бяхме си банда гамени и такива си останахме.

Ето, аржентинецът вече публично обяви, че целта на „червено-белите“ е третото място.

На футболистите на Атлетико им е противопоказано да се преобличат в официални костюми. Забранено им е да бъдат попикони.

Това би било в разрез с всички основни принципи на „Дюшекчиите“. Дори когато е имал забележителни футболисти, Атлетико винаги е съумявал да остане далеч от светската суматоха.

И когато запалянковците нямаха с какво друго да се гордеят, те се гордееха поне с това. Тяхната гордост бяха твърдоглавието, решителността, непоколебимостта.

Днес Атлетико е най-мъжкарският клуб в Примера.

Четиринайсет години „червено-белите“ бяха нещо като спаринг партньори на знаменитите си съседи. Всеки сезон Реал започваше поне с 4 сигурни точки в актива си – градският съперник не беше способен на нищо повече.

Резултатите от мадридските дербита този сезон са следните: 3 победи за Атлетико и 2 равенства. Срещу действащия носител на КЕШ.

Преди седмица си позволих да се пошегувам с достиженията на Симеоне. Казах, че досега аржентинецът се справя отлично, но ако успее да възроди кариерата на Фернандо Торес, тогава вече със сигурност никой няма да може да се мери с него.

След двата гола на „Хлапето“ в мрежата на Реал желанието ми да се шегувам се изпари.

Та той (Торес) изобщо не знаеше какво е да биеш Реал в градското дерби, изобщо не предполагаше, че може да изпратиш белите фланелки с радостна усмивка и да подхвърлиш: „Е, кой е следващият?“

Симеоне не се опитва да експлоатира един успешен модел, той се стреми да направи играта на Атлетико по-разнообразна.

И ако случайно някой мексикански наркокартел не го привлече срещу космическа сума, задължително ще видим аржентинеца и догодина по същото време.

Най-вероятно, той отново ще аплодира на някой друг. Но слава богу, във футбола все още има достатъчно трофеи, които не зависят от мнението на капитана на Свазиленд.