Безгрижните дни, в които Крис Уодъл се носеше по крилото като песен

Марсилия печели лигата с лекотата на шестгодишен хлапак, който стреля с прашка по прозореца на съседите. Изобщо не се замисля, докато го прави. А Уодъл, вече с огромна популярност в Европа, заминава за световното в Италия, където от Англия се чака титла.

Боби Робсън, треньор на "трите лъва", изкарва часове, дни и нощи в гледане на видеозаписи от сезона в Марсилия на Крис, за да види как да го използва най-добре. На хартия никой няма състав като английския, дори холандците, германците и домакините от Италия.

Атмосферата в лагера е невероятна, като легенди се разказват за майтапите на Газа и Уодъл с персонала на хотела, журналистите около тима, съотборници, както и обикновени гости на комплекса, където са се настанили английските звезди.

На рождения си ден Газа разлепя парчета от торта по лицата на повечето играчи, като първи е, естествено, "чичо Крис", както го нарича. Двамата са неразделни - джордита, луди и постоянно нахилени.

Усмивката слиза от лицето на Уодъл само веднъж за цялото световно...

Торино, 4 юли 1990-а. Един от мачовете, за които се говори и до днес, полуфинал на световното между Англия и Германия. След като ден по-рано Аржентина "на мускули" успява да елиминира Италия с дузпи, светът подозира съвсем основателно, че който спечели голямата битка в Торино, ще е новият шампион на планетата.

Мачът е колосален. Англия натиска през първото полувреме, а Уодъл се подиграва с Бертолд и Бухвалд. Но Германия си е Германия. Немците взимат аванс през второто полувреме и повеждат с щастлив гол на Бреме след рикошет, който праща топката с неописуема парабола в мрежата.

Уодъл, Газа и Биърдсли повеждат англичаните за обрат, като топката най-накрая стига до Гари Линекер, който изравнява в края. Продължения. Шут на Крис удря гредата от вътрешната страна, но не иска да влезе. Дузпи.

При 4:3 за Бундестима прегърбената фигура на Уодъл отива към топката - трябва да вкара, за да остави Англия в играта. Стреля високо над вратата и всичко приключва.

Идват най-тежките му 3 седмици в живота, когато сякаш светът е върху него с цялата си тежест. Ваканцията му е кошмарна, въпреки че никой в родината не го обвинява. Англия не е надиграна нито веднъж на световното, но не успява да стигне до титлата заради дузпите на Пиърс и Уодъл.

Завръщането в Марсилия е спасението. А там има нови звезди - Абеди Пеле, Пикси Стойкович, Базил Боли... Отборът е недосегаем в първенството, въпреки че Монако на Венгер, Бордо и ПСЖ са с много силни състави. Марсилия се забавлява.

В Европа пътуващият мегаоркестър на Тапи също преследва титлата. Елиминиран е действащия шампион на континента - могъщия Милан на Саки, като Уодъл вкарва гола в реванша за 1:0.

На финала обаче Цървена Звезда на Люпко Петрович се прибира на окопна война и 120 минути брани нулите на таблото, за да триумфира с дузпи.