Match of the day - футболната приказка без край

"Здравейте в Мача на деня - първото от седмичните серийни предавания, които ще гледате всяка събота по BBC 2. Както виждате, ние сме в Бийтълвил, където ще ви покажем Ливърпул срещу Арсенал..."

Бийтълвил е оригинална игра на думи за град Ливърпул, ако не сте се досетили. А това са думите, с които Кенет Уолстънголм открива първото предаване Match of the Day. 22 август 1964-а, първи кръг на новия сезон в английския футбол.

Не си мислете, че го гледат и чуват десетки милиони. По това време BBC 2 се излъчва само в Лондон. А и колко британци гледат телевизия през 60-те...?

Но 53 години по-късно предаването е култ. Символ. Англичаните не могат без него, светът опитва да го гледа наживо или на запис. Каквото се каже от "канапето на Мача на деня" тежи.

Репутацията е нещо, което се гради трудно, а се пази още по-мъчно. Особено в години, в които всеки разбира от всичко, коментира с две натискания на клавиатурата на телефона си в метрото, публикувайки в социалните мрежи.

Във времената на надпревара за кратки и убийствени анализи, на поляризиране на настроения, на информационен водопад с привкус на истерия, Match of the Day остава бастион на нормалността във футболната журналистика.

Отива в по-разпространявания и елитен BBC 1 през 1966-а, а в цветен формат върви от 1969-а.

Година по-късно към него залепва като риза на гърба на младоженец темата му - музикалната откриваща шапка, която остава и до днес символ на предаването.

Няма британец, който да не знае какво следва, когато започне музичката... По света тя също е изключително популярна, както и предаването. Да, за мнозина е в неудобен час - в наши дни около 00,35 ч българско време, но... продължава да се гледа на цялата планета.

И тъй като BBC One остава канал, който излъчва легално само в Обединеното кралство, феновете по света гледат онлайн, на стриймове, на записи... Но гледат.

В първите години на 70-те форматът е с един централен мач и кратки репортажи от още 2-3. Няма ресурс за повече, а и прякото излъчване на мачове още е в бебешките си години. Но Match of the Day прави неща, които трасират пътя на тв предаванията за футбол из целия свят.

Голове на месеца - с номинации и гласуване на запалянковци. Става с пощенски картички, пращани на адреса на BBC. Ърни Хънт от Ковънтри пише история - става първият, който го печели през 1971-ва.

През октомври 1971-ва един надъхан младок с интересен глас и невероятна любов към играта прави дебюта си като репортер и коментатор. Казва се Джон Мотсън.

Моти днес е на 71 години. С какво се занимава ли? Коментира за Match of the Day! Живата история на телевизионната журналистика в Англия продължава да отразява двубои, както го прави от 46 години.

Какво е уникалното на това предаване? То се адаптира към модерното време, но не губи идентичността си - първо това.

Днес Мач на деня е с модерна визия, инфографики и холограмни изображения в студиото, с което илюстрира анализите на гостите си.

Но музиката е същата. Започва си пак така, както и през 70-те, 80-те, 90-те...

На канапето срещу водещия пак сядат големи фигури. Но традицията до звездата да се появи репортер от друга медия или някой популярен човек от шоубизнеса, запален фен на конкретен тим, се пази и пренася през годините.

Анализите не са тип "за домакините победата беше задължителна" или "серията на гостите е притеснителна".

Дани Мърфи ще ви обясни защо Винсън Ванияма е толкова важен за Тотнъм и ще му вярвате - първо е играл за "шпорите", второ - беше силен именно в центъра на полузащитата дълги години, значи знае какво говори.

На позицията на водещия е Гари Линекер. Срещу него понякога - Алън Шиърър. Е, дали е интересно точно тези двамата да ти кажат с по няколко аргумента какво не е наред с Оливие Жиру или защо Хари Кейн е като конвейр за голове?

През 70-те водещ е Джими Хил, който стана култова личност от тв екрана. Нищо, че е голям мениджър и президент на Ковънтри, човек, който е постигнал немалко във футбола. Покойният Джими е помнен като "водещ на Match of the Day".