Тоти не се дискутира. Това е за обикновените хора

Ако веднъж отидеш в Рим, влюбен си. Така казват.

Няма начин този град да не ти сипе от магията си в огромни дози - с цветовете, кехлибарено и вишненочервено, със сградите, камъните, историята и очарованието си.

С тисовите дръвчета край Тибър, с музиката и стъпалата на площадите.

Рим не се коментира.

Във футбола обаче градът създаде един мит, който не се дискутира. През тези 25 години, в които този класически типаж с акцента, походката и излъчването на римлянин обикаля терените на Европа, фразата стана достойна за речниците. Нещо като народна мъдрост.

Тоти не се дискутира. Така казват в Рим.

Франческо спря да играе миналото лято, вече е на 40 години - и е директор. "Той е Рома, може да ме научи какво е Рома", обясни испанецът Мончи, който действа като шеф на спортната част от клуба.

О, да - Тоти е Рома. Той е и Рим, поне във футболно отношение.

От деня, в който майка му отворила вратите на дома, за да види пратеници на Лацио там, той е легенда. Без дори още да го е знаел.

"Ние сме порядъчно семейство, той няма да играе в Лацио", казала мама Фиорела и тръшнала портите. Франческо е бил на 11.

После идват от Милан. Не, не. Малкият е толкова надъхан и облъчен от дядо си и татко си, че за него има само една фланелка.

Тоти дебютира на 28 март 1993-а, преди четвърт век.

Тогава, когато в центъра на защитата на България играеха настоящият селекционер Петър Хубчев и покойният Трифон Иванов, а класирането ни за САЩ 94 изглеждаше илюзия - бяхме я закъсали в квалификациите и не подозирахме, че ни чака опиянение от Американското лято година и нещо по-късно.

Тогава в италианската атака бе Баджо, Бразилия бе с Ромарио и Бебето, а кралицата на Обединеното кралство бе само на 67 години.

Висшата лига бе в първия си сезон, а Манчестър Юнайтед имаше 7 титли на Англия, като не бе ставал шампион от 26 години. Ето толкова отдавна се появи Тоти.

Днес той е нещо като дух над града и клуба.

Остана ли стадион,  където да не е пращал в агония местните с някое от неговите феноменални копвания, удари отдалеч или голово подаване с петичка?

Има над 1000 в кариерата си, между другото - издадоха DVD с "1000 петички на Тоти".

Записа 786 мача в кариерата си, като е вкарал 307 гола.

Стана първият в историята на италианския футбол, нанизал 250 попадения за един отбор. Само една фланелка замени на душата и гърба му тази на Рома - екипът на "скуадра адзура".

Казват, спечелил е малко трофеи. Има общо 5 с любимия му клуб и 1 с Италия.

Но е вдигал над главата си титлата на Серия А, стана и световен шампион. Да, витрината у дома не е пълна като тази на Гигс, Шави или Роналдо.

Но когато го сочите с пръст за малкото му купи, сетете се колко пъти сте обвинявали в сребролюбство онези, които напускат клуба си, за да идат в по-богат такъв с цел да печелят трофеи.

Е, той не го направи. Остана верен на Рим и Рома, обясни се в любов на клуба си с писмо преди старта на сезона. То обиколи света и докосна всеки, който обича футбола, независимо от кой отбор е.

Защото такива като Тоти вече почти не останаха.

"С номер 10... Истинският, оригиналният... Любимецът на "Курва Суд"... Ти си историята... Капитанът... Франческооооо..."

Така го представя Матео Веспасиани, дикторът на "Олимпико" - думите невинаги са еднакви, но със сигурност името му идва последно, когато стадионът вече е зажужал в очакване. И отвръща, поемайки дъх: "Тотииии".

Той не се дискутира. Може да се обсъждат обикновени хора или случки.

Митовете просто се преразказват и любовта към тях се пренася през поколенията.

Един такъв слезе от сцената и остана само в спомените, видеата и фотосите. А преди четвърт век, на 28 март 1993 г. той влезе за първи път в игра, голобрад и несигурен в стъпките си.

За да стане жива легенда.