Изгнаниците от Уелс, които отново отказаха да умрат

За да дойде и славата - през 1980-а Каунти стига до промоция в Трета дивизия и осминафинал за Купата на ФА, като бие Уест Хем по пътя си. В състава блестят четирима уелски национали, както и един младок с мустачки, който прилича на Йън Ръш, местната уелска легенда. Казва се Джон Олдридж.

Олдо играе пет сезона в Нюпорт, преди да направи страхотна кариера в Ливърпул и Реал Сосиедад, както и да играе за Ейре на две световни и едно европейско първенство.

Същата година Каунти взима Купата на Уелс и получава право да играе в Купата на носителите на купи - единственото европейско участие на малкия клуб. И там приключенията са големи.

Нюпорт стяга отбора и отстранява първо северноирландския Крузейдърс с 4:0 общ резултат, а после и норвежкия Хаугър с 6:0 в двата мача. Без допуснат гол уелсците отиват на четвъртфинал, където ги чака Карл-Цайс Йена от ГДР.

Олдридж обаче се контузва точно преди мачовете с немците, а въпреки отсъствието му с два гола на Тони Тинан - местна легенда, Нюпорт измъква 2:2 навън. У дома пада с 0:1 и е елиминиран... А на полуфинала чака Бенфика, грандиозни мачове и световно внимание.

Нататък идва залезът. Нюпорт бе обявен във фалит през 1989-а, когато вече бе изпаднал от Четвърта дивизия в конференциите. Не успя да изиграе мачовете си там, нямаше пари да пътува за гостувания и заради дългове от 330 000 лири бе заличен.

"Заслугата" за това е основно на американският мошеник Джери Шърман, появил се като спасител две години по-рано, но завлякъл и няколко уелски компании в докерския бизнес, оставили пристанището в града също във фалит.

През юни 1989-а близо 400 фенове се събират и основават нов клуб, който да възроди Нюпорт. Тръгват от осма дивизия, като разпределят разходите си като акционери. Получават от местната преса прозвището Изгнаници, защото им се налага да играят на стадион "Лондон Роуд" в градчето Мортън ин Марш в Глостършър. Няма пари да си позволят наема на техния си дом.

През 1994-а Изгнаниците се връщат в града си, като започва строежа на новия "Нюпорт Стейдиъм". Сезон по-късно те печелят промоция в Конференция Юг, шеста дивизия.

И се застояват там дълго, но през 1999-а печелят правото да са наследник на Нюпорт Каунти, което Футболната лига гласува да им даде. Така историята се връща на стадиона, който вече е почти готов и на него се играят мачове. През 2004-а арената е завършена, а местните я наричат "Спити Парк", като рекордната посещаемост до събота бе 4616 зрители.

Срещу Нотс Каунти на Гергьовден обаче дойдоха 7450, не питайте как и къде са се сместили!

През 2013-а Изгнаниците се завърнаха - напълно и окончателно, като спечелиха финала на плейофа за Лига 2, завеждайки около 14 000 свои фенове на "Уембли" за кърваво уелско дерби с Рексъм. Победата с 2:0 бе отпразнувана с нахлуване на терена и танц, като един от най-буйните бе гол до кръста - президентът на клуба!

Той е друга интересна история в тази дълга поредица от странни събития, белязала 105-те години на Нюпорт.

Четири години по-рано Лес Скадинг е безработен механик, който изкарва времето си по пъбовете и е пред развод с жена си. Тогава идва намеса свише - печели 45 милиона лири от Евролотарията.

Освен, че очевидно се е напил сериозно с кварталните дружки, Скадинг веднага пише чекове за по милион лири на трите си деца (не оставя и пени на бившата си жена, което е тема за жълтите вестници в страната със седмици), купува за още толкова огромна къща в Барбадос и инвестира в още една в предградията на Лондон. След това става най-известният лихвар в уелския град Нюпорт, където живее.

Скадинг понякога ходи на мачове на Каунти, а когато го молят да удари едно рамо на клуба, не отказва. Инвестира част от печалбата си - съвсем неголяма - и помага в решителен момент.

Става един от феновете-акционери, дава отделни малки суми за играчи (20-40 хиляди лири) и стабилизира отбора по пътя му към промоцията в Лига 2. Той танцува гол до кръста на "Уембли"...

Но година по-късно се оттегля в Барбадос, за да си живее живота. Сега помага от дистанция, но вече не е нито председател на Нюпорт Каунти, нито главен акционер. Внася годишно малка сума като жест към клуба.

За четирите години след завръщането в професионалния футбол, се смениха 10 мениджъри, сред които имена с голяма репутация като Джон Шеридън, Тери Бътчър и Анди Тод. Нито един не успя да стабилизира отбора и да го доближи до ново ниво - да гони промоция към трета дивизия.

Но и място в Лига 2 не е лошо с оглед на това как Изгнаниците изобщо съществуват, върнали се от Преизподнята.

До събота изглеждаше, че отново ще идат там. Но тогава се намеси рижавият тип с голямата брада и по терена отново танцуваха уелсци.

На бас, че в Барбадос също е имало купон на някой от баровете, като нищо чудно организаторът му да е бил гол до кръста и да е крещял при новината за гола на Марк О`Брайън.