Магията на дузпите
11 пъти купата на шампионите е печелена и губена така, а героите и белязаните като грешници остават вовек
Още две години и - нова драма с дузпи. Но в един от най-незапомнящите се финали в турнира.
ПСВ Айндховен и Бенфика бяха изненадващи финалисти, ако трябва да сме честни. Португалците биха Стяуа на полуфинал, а холандците елиминираха фаворита в надпреварата - Реал Мадрид.
0:0 без особени емоции, пак дузпи.
ПСВ на Гуус Хидинк бе тренирал наказателни удари в седмицата преди мача, което за онези години не бе традиция. И вкара пет от пет - дали заради упражненията, дали заради късмет и здрави нерви...
В отбора личаха имената на сериозни звезди - Ханс ван Брьокелен бе на вратата, Жералд Ваненбург и Вим Кифт - в халфовата линия и атаката. Тримата станаха европейски шампиони с Холандия същото лято.
Ван Брьокелен спаси последната дузпа на Велозо, а Ваненбург и Кифт си вкараха дузпите, също като датчаните Лерби и Нилсен, както и Антон Янсен.
ПСВ вдигна купата, без обаче това да се запечата трайно в паметта на неутралния фен.
29 май и днес се празнува в Белград и големи територии от бивша Югославия. Това е денят на Цървена звезда.
Люпко Петрович, култова фигура и за родния футбол, знаеше цената на онзи мач. Той не би допуснал такъв шанс да бъде пропилян и Звезда, изумил света с офанзивен футбол по пътя към финала, в Бари игра само за резултат. Това бяха трудни за гледане 120 минути, в които Олимпик Марсилия, пълен със звезди, се блъскаше в червено-бялата стена.
При дузпите Звезда вкара пет от пет. Французите тръгнаха с фалстарт - Мануел Аморос не успя, а Стеван Стоянович - Дика, спаси удара му.
Последният удар на победата бе в краката на Дарко Панчев, голмайстор на отбора от Белград. Паметен е коментарът на Милойко Пантич по югославската национална телевизия.
Ударът на Панчев е почти право във вратаря Олмета, но е силен и минава през ръцете на стража. "Каква точност, каква прецизност", крещи Пантич в ефир. И добавя: "Златна копачка Цървене звезде".
Рим видя втора нощ на голяма драма с дузпи в турнира 12 години след клоунадата на Гробелаар. Ювентус бе довел орда от 50 хиляди фенове във Вечния град, а насреща бе шампионът на Европа - Аякс.
С голова не Раванели и Литманен, финалът завърши 1:1. И пак тези дузпи, проклети да са!
Пропуските на Сони Силой и Едгар Давидс решиха нещата - изпълнителите на Юве бяха безпощадни. Купата отиде в Торино, а машината на Липи тръгна към доминация на континента, въпреки че следващите два финала бяха изгубени.
On this day 16 years ago, Bayern beat Valencia on penalties at San Siro, Milan to win their 4th Champions League title pic.twitter.com/9tgNeT8SI1
— Bayern & Germany (@iMiaSanMia) May 23, 2017
И пак в Италия, но на друг митичен стадион - "Сан Сиро", за първи път през новия век драмата на дузпите реши финал в шампионския турнир.
Тя мина под знака на три букви - Кан. Не е фестивалът. След 1:1 пак тази ужасна церемония на нерви трябваше да развърже възела.
Оливер Кан спаси три дузпи във финала Байерн - Валенсия, като отчая съперника. Златко Захович, Амедео Карбони и Маурисио Пелегрино не успяха срещу Титана.
Куриозно, Байерн също изпусна два пъти, като отборите изпълниха по 7 удара, преди победата да избере страна. Добавяме и три в редовното време - две реализирани от Мендиета и Ефенберг, една изпусната от Мемет Шол, та в онази вечер на "Сан Сиро" гледахме 17 дузпи!
Ювентус отново се замеси в тази мътна и кървава работа - решаването на финал с дузпи, когато се изправи срещу Милан в битка на "Олд Трафорд" през 2003-а. И отново загуби.
120-те минути не ни държаха на ръба на фотьойла, да не кажем, че направо си беше леко скучно. Освен, разбира се, за тези страдалци, подкрепящи двата отбора. Винаги е така - ако си неутрален и мачът е надлъгване, си казваш - "скука".
Но феновете... те треперят при всяко отиграване.
При дузпите в Манчестър вратарят на Милан Дида получи вдъхновение свише и стана герой. Той спаси три дузпи. Е, Буфон отрази само две и... не стигна.
Малък детайл - при четири от петте удара, спрени от вратарите, те бяха поне на метър пред голлинията. Нарушение на правилниците, за които тепърва започваше да се говори.
0 коментара