Висшата лига на 25 години: Великите моменти

Висшата лига днес чупи световни рекорди в трансферите, но през 90-те нещата не бяха точно такива.

За първи път най-скъпият футболист на планетата бе в английското първенство през лятото на 1996-а, когато Нюкасъл плати 15 милиона лири за Алън Шиърър. Представянето му бе колосален момент, 20-ина хиляди го чакаха в дъжда пред кметството, а Sky излъчи наживо сцените.

Това бе ден, в който отново все по-настъпващата визия за комерс, влияние на парите (Sky като цяло носи голяма отговорност за това) се смеси с романтиката.

Защото Шиърър се прибра у дома, пренебрегна оферти от Манчестър Юнайтед и Европа, за да играе в Нюкасъл. Нищо, че шансовете да спечели трофей там бяха значително по-пренебрежими.

Е, разбира се, това е Висшата лига и тук нищо не е само сериозно. В същия сезон, в който трансфер №1 на планетата тероризираше вратарите, на терените на Острова се появи един нападател, който ... не правеше точно същото.

Днес, 20 години по-късно, няма спор - Али Диа е най-слабият играч, някога успял да влезе в официален мач от Висшата лига. Греъм Сунес го одобри в Саутхемптън, а дори го и пусна (и то на мястото на великия Мат льо Тисие!?) в мач срещу Лийдс. Само, за да го смени 50-ина минути по-късно и никога повече да не иска да чуе за странния тип, представял се в клуба като братовчед на Джордж Уеа.

Диа дори задигна екипировка от хотела, но не си беше платил сметката. Никой никога не разбра как Сунес - голям играч и мениджър с репутация, не бе видял какво умее този младеж.

1999-а. Требълът на Манчестър Юнайтед разтърси Англия и Европа - "червените дяволи" станаха първият английски тим с купата на шампион на континента след "вдигането на Желязната завеса", спусната над Острова заради трагедията на "Хейзел". Юнайтед стана европейски първенец и английската сила на сцената на Стария континент отново се усети.

Това бе първа поява на финал на отбор от родината на футбола от Ливърпул при споменатия трагичен мач в Брюксел 14 години по-рано.

А след 1999-а и незабравимата нощ на Юнайтед в Барселона срещу шокирания Байерн, английските отбори (разбирай в случая - продуктите, лицата на Висшата лига) стигнаха още 8 пъти до финал. Един такъв мач за трофея дори бе изцяло английски (Челси - Юнайтед през 2008-а).

Купата дойде още три пъти във Висшата лига - Ливърпул я вдигна през 2005-а, Юнайтед - през 2008-а, а Челси - през 2012-а.

Големите дуели в ерата, която вече навърши четвърт век, също остават като символни за първенството.

Арсенал и Юнайтед се биеха като за последно в края на 90-те и началото на новия век, а индивидуалният дуел Виейра - Кийн е вероятно най-свирепият, виждан по терените на Висшата лига.

Двамата се караха дори в тунела преди да излязат на терена, като един от епичните им скандали през 2005-а бе уловен от камерите (за съжаление и от микрофоните) на телевизията. Реферът Греъм Пол опитваше да седи на пътя им, за да не се сбият двамата всемогъщи капитани. А да си по средата между гневни и агресивни Кийн и Виейра май не е най-удобното място на планетата...

Друг култов случай от гладиаторските битки Арсенал - Юнайтед в онзи отрязък от Висшата лига, в който те постоянно бяха рамо до рамо в преследване на титлата, бе на "Олд Трафорд".

Тогава Рууд ван Нистелрой изпусна дузпа в последните секунди, а отборът на гостите се нахвърли върху него и се държа просташки в дивата си радосг от пропуска.

Два пъти през тези 25 години "Златната топка" дойде във Висшата лига. През 2001-ва я показа Майкъл Оуен, вкарал над 50 гола в календарната година за триумфите на Ливърпул в пет турнира.

Седем лета по-късно Кристиано Роналдо, превърнал се в мъж и лидер в Юнайтед, взе приза след спечелената Шампионска лига. Това бе първата стъпка на КР7 към величието, днес облечено в над 600 гола, четири "Златни топки", още толкова купи в турнира на шампионите и статут на един от двамата най-силни на планетата.

Раждането на легендата за Кристиано също е от историческите мигове в тези 25 години.

Както и голът на Агуеро... Коментарът на Мартин Тайлър едва ли може да остави някого равнодушен, особено ако сте от Манчестър Сити или Юнайтед.

Четири минути преди изтичането на добавеното време след 90-те на мача Сити - Куинс Парк Рейнджърс, гостите водеха с 2:1 и Юнайтед бе шампион.

На "гражданите" трябваха два гола. Първо вкара Един Джеко, но пак не стигаше. Тогава Агуеро грабна топката в наказателното поле и простреля вратаря, а последвалите сцени никога няма да бъдат забравени.

Две години по-късно "Анфийлд" чакаше с подобна страст решителния мач Ливърпул - Челси, но едно подхлъзване на Стивън Джерард изтри цял сезон на изключителна битка за титлата от "червените", предвождани от Луис Суарес.

Уругваецът се превърна в символна фигура за Висшата лига не само с гениалните си голове, но и с двата огромни скандала, в които се забърка - ухапването на Бранислав Иванович и расистките обиди към Патрис Евра.

И за десерт - Лестър. Чудото, което опроверга граденото две десетилетия усещане, че Висшата лига е кула от банкноти.

Щом Лестър със състав, купен за около 27 милиона лири, може да пребори мастодонтите, изградени за половин милиард, всичко е възможно.

А това е връщане към основната идея, която направи през десетилетията английския футбол най-обичан по света. Непредвидимост. Страст. Лудост.

Да, не е както преди, когато кандидатите за титла преди сезона бяха поне 8. Но... какво около нас е "както преди"?

За 25 години Висшата лига създаде и написа своя история.

Изгради своя репутация. И роди легендите си.