Денят, в който Тоталният футбол умря и възкръсна

В първия мач с Уругвай изненадата с номер 15 вилнее отляво, после отдясно, създава опасности и накрая асистира за втория гол.

Следва 0:0 с Швеция, което минава под пълния контрол на холандците, но гол не пада. За да дойде мачът с България, в който получаваме урок по футбол - 1:4. Не е срамно, срещу така развихрил се оранжев отбор, на всеки може да се случи.

Години по-късно Гошо Денев, най-добрият в нашия отбор на това първенство, разказваше на приятели в софийско заведение за този мач, как "холандците тичаха като дяволи". Така си е.

На 26 юни в Гелзенкирхен Аржентина е унижена далеч повече - 0:4, без да пипне топката. В дъжда и на тежкия терен, холандците летят и не оставят следи под себе си. Като танцьори са. Това вече има сериозен отзвук по света, защото аржентинците отиват със сериозни надежди на Мондиала.

Втората групова фаза изправя Холандия още срещу ГДР и Бразилия. Източногерманците са опасен противник, победил (макар в мач със спорна репутация) ФРГ. Пълен с играчи от Магдебург, Карл-Цайс, Локомотиве (Лайпциг) и Динамо (Берлин) - редовни участници в късните етапи на евротурнири, че печелещи и трофеи в тях.

2:0 с голове на Неескенс и Рензенбринк. За да дойде най-големият тест.

"Бразилия бе световният шампион. Отборът, който задаваше стандартите. Ако можехме да победим тях, значи ние бяхме най-добрите", резюмира мисленето в холандския лагер Микелс години по-късно.

На 3 юли 1974-а в Дортмунд бразилците не просто са победени. Те са напълно надиграни, надтичани, надхитрени, технически поставени на колене, разсъблечени пред света и напляскани като непослушен ученик.

Да, това не е ансамбълът на Пеле отпреди 4 години, но е отбор с мегазвезди като Жаирзиньо, Ривелиньо и Дирсеу. Никакъв шанс - 2:0 с голове на Неескенс и Кройф, а мачът е наречен "перлата на турнира".

Край. Холандия е световен шампион. Спрете прожекцията, киното свърши. Всичко е ясно.

Никой в отбора не се съмнява, че финалът с ФРГ ще бъде спечелен. Бразилия е считана за мерилото, за летвата на стандарт.

"Германците? А, да - те са опасни, разбира се. Имат Бекенбауер и Мюлер, европейски шампиони са... Но не могат да ни се опрат", спомня си какво се е говорило в лагера на отбора Ван Ханегем.

"Съгласен съм, може би бяхме твърде самоуверени", признава години по-късно и Кройф.

Преди финала германците включват в битката всички средства. Таблоидът "Билд" публикува статия за парти край басейна в хотела на холандците, където на размазана снимка се виждат момичета по монокини, както и дългокоси мъже, които изглежда трябва да са звездите на "оранжевите".

"Кройф и компания се забавляват с леки момичета", гърмят медиите у дома. Ударът не може да не разклати отбора, въпреки че и днес всеки от него твърди, че не е имал никакъв ефект.

"Това бе една голяма глупост - пише в автобиографията си Кройф. - Смяхме се, не мисля, че на някой му повлия. В трите дни между мача с Бразилия и финала, такива неща се изписаха в Германия... Че се поръчали каси с шампанско в съблекалнята, голи момичета край басейна... Но истина е, че прекарах няколко часа на телефона със съпругата ми Дани, за да и обясня ситуацията.".

В Мюнхен на 7 юли германците не пипат топката. Буквално. Съдията Джак Тейлър дава първия сигнал, холандците разиграват, Кройф се прибира на любима позиция - последен, на центъра на терена, като зад него е само вратарят, и започва атака. След десетина паса топката пак е в него, той се измъква от Берти Фогтс и е фаулиран - дузпа.

Неескенс в средата на вратата, 1:0. Без домакините да са докоснали топката!

"Лошо... помислих си. Сега ще започнем да им се подиграваме", спомня си Джони Реп.

И наистина - следващите 24 минути са като игра на котка с мишка. Холандците изневеряват на идеалния си план и изрядна дисциплина до този момент в турнира.

"Някои не можеха да се удържат на терена, опитваха да прекарват топката през краката им, да се забавляват - спомня си Ван Ханегем. - Явно мислеха - това са германците, те не са ни приятели, сега е моментът да ги унижим.".

Но футболът не прощава такива неща. Микелс крещи от тъчлинията, а Кройф говори с всеки на терена - "търсим втори гол, това е финал, не изключвайте!".

Напразно. Хьолценбайн пробива и пада, дузпа - 1:1. Мюлер вкарва с обръщане при втората немска атака, което носи обрат още на полувремето.

В съблекалнята говори основно Кройф. През второто полувреме Холандия изпуска куп положения, а Сеп Майер прави чудеса на вратата. Но гол няма. Германия вдига титлата, което всъщност е напълно заслужено с оглед на финала - защото победата е въпрос на отношение, не само на умение.

"Денят, в който Тоталният футбол умря", пише в. "Гадзета дело спорт" в Италия. Дори в Бразилия, победена дни по-рано от холандците, тъжат за загубата им.

От тогава минаха доста години, но паметното е, че за този отбор са написани десетина книги и има поне 5 филма. "Брилянтните оранжеви" е биографията на холандците от 1974-а и е преведена на 7 езика.

В нея авторът Дейвид Уинер твърди, че това е смъртта на явлението Тотален футбол - онзи 7 юли 1974-а в Мюнхен. "Най-добрият отбор в света загуби, а това е трагедия, нали?", казва той.

Всъщност, дали?

Има два мита в световния футбол на ниво национални отбори, за които се пише по този начин. И които, близо век след техните изяви на световни първенства, са все така ярки пред очите. Съставите им се знаят от всеки, който чете, гледа и обича футбола.

Унгария от 1954-а и Холандия от 1974-а. По ирония на съдбата, и двата губят титлата на световен шампион от Германия.

Но ако питате някой запалянко, гледал тези първенства, да изброи играчите на немския тим-първенец, едва ли ще успее да си спомни 7-8 от тях. А, виж, унгарците и холандците...

"Всъщност, може би стана по-добре, че загубихме - пише Кройф в книгата си "Моят начин". - Светът говори за нас, а не за шампионите. Минаха 20, 30 години, а всеки помни нас, холандците, от това първенство. Това бе построяването на паметника на Тоталния футбол, а не смъртта му. Ако бяхме шампиони, вероятно никой нямаше да оцени това. Предпочитам да гледам на него като на възкръсване, а не на смърт.".

Стотина хиляди посрещат отбора в Амстердам, а после и в Ротердам. Нацията се гордее, за първи път националният отбор е дал повод да се гледат мачовете с интерес, обединил е емоции и надежди.

Футболът, който Холандия играе през 1974-а остава незабравим. И Гошо Денев, и Ривелиньо, и Кемпес, никога няма да забравят срещата си с този отбор на Мондиала в Германия. Нито пък феновете.

Разбира се, те не спечелиха титлата. Но живеят и днес като разбиране за Тотален футбол. За революция. За нещо невиждано и променило схващанията за играта.

Четири години по-късно 1 сантиметър на обемистата греда на стадион "Монументал" не стигна на Холандия да стане световен шампион, след като Роби Рензебринк уцели греда в последните секунди. Това беше - един сантиметър и титлата отиваше при "оранжевите". Но на това първенство те бяха далеч не толкова ярки и впечатляващи.

То никога не е било тема за книги или филми.

През 2010-а Икер Касияс два пъти спаси удари на Робен, които правеха Холандия световен шампион. Удари в продълженията, минути преди края, при 0:0.

Е, още два пъти титлата е била близо, че и по-близо, дори! Но книги за 1978-а и 2010-а няма. Кой играеше ляв халф в Аржентина, кой беше централен защитник в Южна Африка? Помните ли? А второто първенство бе съвсем скоро...

Не - в историята запазена глава имат загубилите от 1974-а.

Според Кройф - истинските шампиони за хората. И това си е титла, нали.