Бизнес клуб или „кръжок” в Левски?

Левски създава бизнес клуб, без засега да знаем подробностите около това образувание. Ясно е само, че ще се консолидират „доказани левскари”, каквото и да значи това.

Хора с възможности, които да дават по 1000, 5000, 10 000 лева...

Това заявиха Константин Баждеков, Иво Тонев и Васил Колев, след като Управителният съвет на клуба се събра на заседание.

В петък ще чуем подробности по темата, но засега остава усещането, че Левски събира дарения, за да оцелее. Знае се, че задълженията на клуба не са малки, а тези, които застрашават лиценза на клуба са около 2,5 милиона лева. Общо пред лицензионните власти „Герена” трябва да гарантира 5 милиона лева до края на сезона, а за момента тези пари липсват.

Сега не е време за кръжоци с упражнение на това кой колко обича Левски.

Сантиментите и идеализмът са хубави неща... когато финансово едно дружество е обезпечено. През годините обаче в клуба се дадоха твърде много „несантиментални” пари, а точно в условията на криза трябва бизнес модел, мениджърско мислене и здрава основа, а не призиви към „сините сърца”.

Като цяло финансовият тръст „Синя България” е доста активен, а и чрез него очевидно говори Иво Тонев, тъй като връзката между хората от организацията и силния човек в сянка на „Герена” е очевидна.

Въпросът е как точно те предлагат Левски да се спаси с пари, дадени от джоба на привържениците.

Колко са хората, които безвъзмездно ще вадят и ще наливат в каца без дъно?

Тук стигаме до казус, който от 20 години мори и ЦСКА, както и Левски. Богати левскари (същото важи и за цесекари) има доста. Запалени са, трошат пари за пътувания с отбора, понякога удрят по едно рамо за лагери, за удобства и т.н. Но са бизнесмени и не биха си дали от парите, за да отидат за заплати и премии на играчи или погасяване на стари дългове. Не и ако не им бъде предложен проект, в който те да инвестират.

ЦСКА в момента е в схема на издръжка със заеми от 2-3 големи фирми, управлявани от „болни” цесекари. Но и те не са толкова „болни”, за да дават парите си ей така, за една усмивка от Александър Томов и ръкопляскания от сектор „Г”.

Същото е положението и с Левски. А клубът дотук основно го удря на емоция, зове за обединяване на левскарския дух и т.н.

Какво значи доказани левскари?

Такива, които са играли, били са треньори, вкарвали са голове, развявали са знамена в сектора или са се били за каузата? С какво са се доказали?

Ако трябва да гледаме обективно, и на Левски, а и на ЦСКА, му трябват не доказани левскари/цесекари, а доказани бизнесмени. Хора, които знаят как да ограничат и оптимизират разходите, да маркират най-важните пера в бюджета и да съберат максимални приходи от неособено печелившата машина – български футбол.

Защото дълговете от 20-30 милиона и безпаричието с „доказани левскари” не се преодоляват. Трябва стратегия и управление.