А какво мисли Пеле за финала в Мелбърн?

Макар че е едно от светилата на играта, за Матс Виландер ще е пресилено да се каже, че е Краля на тениса. Седемкратният победител в турнири от Големия шлем обаче има доста общо с Краля на футбола.

За подвизите на Пеле на зеления терен ще се пишат книги и ще се разказват легенди и след 100 години, но наред с футболната виртуозност, бразилецът ще остане в историята и с изключително неточните си прогнози. Каже ли нещо Краля - става точно обратното.

В ролята си на коментатор и анализатор, Матс Виландер също не пести прогнозите си. Шведът е щедър на мнения, но успеваемостта му е горе долу като тази на Пеле.

Ден преди мача за титлата в Мелбърн, Матс отново даде безплатния си съвет - Анди Мъри е фаворит за победа срещу Новак Джокович.

Виландер не е споделял дали си пада по залозите, но със сигурност е рисков играч, ако го прави. Световните букмейкъри дават коефициент 3.00 за британеца. Шансовете на Джокера пък се оценяват с 1.40.

Поглеждайки числата, не трябва да си голям специалист, за да си направиш извода, че ако Матс излезе прав, това ще е чиста проба изненада. Но без изненади, спортът не би бил толкова интересен, нали?

След две луди седмици на качествен тенис и немалко непредвидими резултати, финалът на Australian Open отново е такъв, какъвто видяхме в две от последните четири години: Новак Джокович срещу Анди Мъри.

Двамата пробиха до мача за титлата със стил, отпускайки по само два сета на съперниците си в досегашните си шест мача. Мъри даде по един на Григор Димитров и Томаш Бердих, а Ноле пусна и двата срещу Стан Вавринка на полуфиналите.

Британецът се класира за първия си мач за титла от Шлема от триумфа на Уимбълдън през 2013, докато Джокович игра финал на три от последните четири Мейджъра.

Трети триумф в Шлема за Анди или осми за Ноле?

Новак Джокович има откровено историческо предимство в това съперничество, особено в Австралия. Сърбинът води в общия баланс с 15:8 и се наложи над този съперник в три от последните четири издания на Australian Open.

Две от тези срещи бяха финали. Джокович помети Мъри през 2011-а с 6:4, 6:2, 6:3, а през 2013-а бе малко по-оспорвано - 6:7(2), 7:6(3), 6:3, 6:2. Най-интригуващият им сблъсък бе полуфиналът през 2012-а, когато двамата се захапаха в петчасова петсетова битка за 6:3, 3:6, 6:7(4), 6:1, 7:5 в полза на сърбина.

Така Джокович събра четири титли в Мелбърн, докато Мъри все още гони първата си. Утеха за него обаче е фактът, че на финали от Големия шлем срещу Ноле балансът му е 2:2. На два пъти загуби на Зеления континент, но за сметка на това триумфира на US Open и Уимбълдън.

През двете седмици на тазгодишното издание Анди прилича на нова подобрена версия на самия себе си, което не остана незабелязано (дори и от Матс Виландер).

Сервира добре, контролира разиграванията и изглежда с възвърнато самочувстие след тежкия период, който прежива, изпълнен с контузии и сериозни спадове във формата.

Джокович от своя страна беше убедителен преди полуфиналите, но там си беше истинско ходене по мъките срещу Стан Вавринка. Швейцарецът не успя да отговори на психическата устойчивост на сърбина, иначе финалът щеше да е друг, и Анди да не е фаворит само на Матс Виландер.

Треньорите

И двете звезди имат супертреньори, хем че случаят при Анди е малко по-нестандартен. За Борис Бекер и сътрудничеството му с Ноле няма какво толкова да се каже повече от очевидното - двама големи сякаш създадени един за друг.

Но Мъри премина през кръговете на ада заради решението си да заложи на Амели Моресмо. Шотландецът изглеждаше в безпътица след раздялата с Иван Лендъл и пробва ход, който в началото бе приет на нож (най-вече на Острова), но сега критиците наведоха глави.

Амели не само накара Анди да си върне разнообразието в играта, но и му помогна много в кондиционно отношение и го накара да бъде по-агресивен на корта.

Всички знаем, че той може да се защитава брилянтно, но това не е достатъчно. Ако Мъри най-после успее да вдигне титлата в Мелбърн, приносът на Моресмо ще е огромен.

Формата на Джокович

Макар и да печелеше лесно мачовете си до полуфиналите, Ноле изгеждаше нервен и припрян в почти всички двубои. Беснееше и избухваше в ситуации, които сме го виждали изобщо да не реагира.

Ако излезе срещу Анди Мъри в подобен режим, в какъвто го видяхме срещу Вавринка, хитрият шотландец няма да му прости.

За да спечели турнира, Ноле трябва да си припомни, че е №1 в света и да покаже тенис на подобаващо за позицията му ниво.

Сърбинът е чувствителен и показва най-доброто от себе си, когато е уверен. А има ли причини да не е? Лидер в световната ранглиста, четирикратен победител в Мелбърн, шампион в три от последните четири години тук...

Той има всичко необходимо, за да спечели за пети път и трябва да си повярва, че е способен да го направи.

Формата на Мъри

Анди ще си тръгне от Мелбърн с първия си трофей от Australian Open, ако просто продължи да играе така, както го прави през тези две седмици.

Мъри не бе сред големите фаворити преди началото на турнира. Не че е бил пренебрегван, но Джокович и Федерер логично бяха фаворизирани. Дори от младите пушки Димитров, Раонич и Нишикори се очакваше, че могат да спрат британеца. Григор имаше своите шансове, но Анди показа по-голяма устойчивост и спечели войната в дребните битки и детайли.

С помощта на Моресмо британецът преработи товара на плещите си в енергия, която го тласкаше напред през целия турнир.

През последните месеци Мъри даваше вид на човек, който смята, че целият свят е срещу него. И не беше чак толкова далеч от истината. Едни виждаха края на кариерата му, други не бяха толкова крайни, но не го виждаха да се върне в топ 4, а почти всички продължаваха да го одумват заради Моресмо.

Както и да се е чувствал Мъри, резултатът е положителен. Най-добрият му тенис отново се лее на корта, а продължение на представянето му до момента може да подобри процента познати прогнози на Матс Виландер.

Ако той играе така, както игра през тези две седмици и по-специално в последните три сета срещу Томаш Бердих на полуфиналите, той може да спечели този мач без значение какъв Джокович ще се изправи срещу него на финала.

Така смята и Матс Виландер, а би било толкова интересно, ако чуем и какво мисли Пеле...