Как умрях на терена

Разказът на Рикардо Локет за един от най-ужасните сблъсъци в историята на американския футбол

Sportinglife
Sportinglife 11:00 ч., 06 Юли 2016
0
1858

На 1 ноември 2015-а в мача Далас - Сиатъл от Националната футболна лига се случи инцидент. Рикардо Локет от гостите се сблъска с Джеф Хийт от домакините и остана да лежи безжизнен. Двубоят бе телевизионен и аудиторията настръхна. Всички играчи на терена коленичиха и се молиха за живота на Рикардо, който оцеля.

8 месеца по-късно той събра сили и написа изповедта си в сайта Player`s Tribune. Ето изумителния разказ на отказалия се вече футболист, който прекрати кариера след ужасния инцидент:

"Беше като удар в автомобилна катастрофа.

Всичко бе светкавично бързо, а изведнъж стана на забавен кадър. Преследвах дългата топка от пънта (изритана от съперника) и трябваше да покрия човека от Далас. Видях го вляво, тръгнах. Катастрофа.

Паднах на земята и чух един звук, който никога не бих искал да чуя. Хората казват, че като умираш виждаш светлина. Аз не видях нищо. Чух НЕЩО.

Дали беше смъртта?

Как да ви го опиша... Все едно хлапе да прекара пръст по чашата на леля си - странен, дразнещ и смразяващ звук. Не чувах публиката. Нито съотборниците ми. Знаех, че става нещо лошо.

Дали умирах?

Опитах да стана - не можех да помръдна нито мускулче, нито част от тялото си. Мърдах само клепачите си. Оглушал ли бях?
Или парализиран? Какво става, жив ли съм изобщо?

Случвало ли ви се е да се събудите сутрин, да чувате всички вкъщи, но да не можете да помръднете? Просто сте между спящо и будно състояние. Като в капан в собственото ви тяло.

Аз лежах в някакво такова състояние на централната линия на стадиона в Далас пред 90 000 зрители по трибуните. Казах си: "Господи, просто ми помогни. Ако ми помогнеш да се изправя сега, ще променя живота си завинаги, кълна се!".

Сега ще призная нещо - това е втори път, в който си казвам тези неща. В колежа си говорих с една млада дама, когато към нас се приближи нейният приятел, извади пистолет и го насочи в лицето ми. Секунда, в която не знаех ще живея ли или умирам.

Тогава си казах: "Господи, помогни ми и ще се променя завинаги!". Момчето свали пистолета и се разбрахме.

На терена в Далас всичко изгуби значение - скъпи коли, пари, слава.  Аз влязох в НФЛ без всичко това, не минах през драфта и изкарах тежки проби, откъдето дори не бях одобряван няколко пъти. След това пробих в Сиатъл Сийхоукс, за да играя три финала на Супербоул. А дойдох в Сиатъл с 200 долара в джоба и няколко чифта дрехи.

Сега не можех да мръдна. Сетих се, че дъщеря ми е на трибуните. И това бе денят, в който ставаше на 10 годинки!

Господи, ти наистина трябва да ми помогнеш! Не можеш да я оставиш да гледа как баща и лежи на игрището безжинен, заобиколен от съотборници и съперници, които не знаят дали е жив.

Студена тъмнина.

10 минути, които продължиха като 10 дни. Толкова отне от удара до влизането ми в болница. Не знаех какво ми има. Обясниха ми, че всички връзки, сухожилия и хрущяли, които свързват прешлените и ключицата ми, са скъсани и строшени. Практически, вратът ми бе прекършен.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията