Ще съумее ли Луис Енрике да превърне Суарес в Чингис хан?

Изкушаващо е човек да започне да се шегува с покупката на част от Атлетико (Мадрид) от китайския предприемач Уан Жанлин.

Прекалено лесно е обаче да посегнем към образа на мечето панда или да се подиграваме на неспособността на китайците да произнасят „р“.

По-добре да устоим на изкушението на слабите метафори с минимално съдържание и да навестим един персонаж, който от доста време насам броди по една тясна уличка с оскъдно осветление.

Става дума за Луис Суарес – свирепият уругвайски нападател, който този сезон носи фланелката с номер девет в Барсelona (а това твърде често се е оказвало прекалено трудна задача за предшествениците му).

Суарес е кален от несгодите като стомана в огън; той борави еднакво добре с меча и с вълшебната пръчица.

Нападателят бе отбелязал четири попадения в рамките на около един месец и изглеждаше, че предстои да се насладим на истинска голова експлозия в негово изпълнение.

Goal.com: На Суарес просто му трябва време

Луис Суарес не се разписа в два поредни мача и има само 2 гола в 11 срещи от Примера.

Тази статистика може да изглежда тревожна, но истината е, че запалянковците на Барселона нямат поводи за притеснения.

Такива ще има, ако след две години на „Ноу Камп“ уругваецът продължава да бележи рядко и с мъка; преди това съмненията биха били чиста проба мазохизъм.

Би било погрешно да се съди за Суарес по онова, което той показваше в Ливърпул.

Класата е постоянна величина, но в момента уругваецът продължава да се адаптира към реалността в Барселона.

Смяната на отбора винаги е един малък шок за всеки играч, независимо от качествата му и от нивото му на професионализъм.

Би било погрешно да очакваме от футболист, дошъл преди няколко месеца, същото, което искаме от Лео Меси или Неймар.

Да не забравяме и наказанието от ФИФА, което попречи на Суарес да започне сезона по обичайния начин и да постигне оптимално разбирателство с другите две големи звезди в нападението на „каталунците“.

Няма никакъв смисъл непрекъснато да търсим сравнения с Алексис Санчес. Да не забравяме, че миналата година никой не искаше чилиеца.... но затова пък в момента всички говорят само за него.

Головете на Суарес ще дойдат, играта му е подходяща за стила на Барселона, а Луис Енрике, въпреки че малко прекали с експериментите, като че ли вече е склонен да пуска уругваеца на най-добрия за него пост – в центъра на атаката.

Пеле е пропуснал много положения в кариерата си, преди да наниже 1000 гола, Меси също невинаги стреля точно. На Суарес просто му трябва време, както и на Барселона, за да намери себе си.

Срещу Атлетико (Мадрид) за Купата на краля обаче Суарес напразно се блъскаше в крепостната стена, издигната от „Дюшекчиите“.

По принцип подобно нещо може да се случи на всекиго, който се изправя срещу коравата банда на Диего Симеоне.

При все това, слабото представяне на уругваеца в сряда вечерта го вкара в ситуация без изход.

Преди този мач всички бяха склонни да се отнасят с търпение към Суарес и това беше съвсем справедливо.

Все пак наказанието, което последва след най-глупавата проява на агресия за всички времена, не му позволи да се адаптира плавно към новия си отбор. В тези условия нямаше как да очакваме той веднага да заблести в Барселона.

Но когато в сряда Иван Ракитич поднесе на съотборника една топка, сякаш изпратена от небето (и с автографа на Михаел Лаудруп) Суарес, останал сам пред зеещата врата, скован от притеснение, претърпя гръмък провал.

Във футбола често пъти два-три сантиметра или само миг разминаване с идеалния момент бележат дебелата линия, която отделя успеха от провала.

Толкова попречи и на уругваеца да ликува пред възторжения „Ноу Камп“.

Достатъчно ли е случилото се, за да го причислим към компанията на онези, които можеха да царуват заедно с Лионел Меси, но не успяха (или не поискаха, нали Златан?) да открият за себе си едно тихо и спокойно местенце в сянката на неговия трон?

Може би още е рано за подобни заключения, но като че ли твърде своеобразните стъпки на впечатляващия Неймар не помагат на Суарес да напипа ритъма на онова невероятно танго, което танцуваше в Ливърпул през миналия сезон, даже точно обратното.

Имиджът на корав тип, който се раздава докрай в тежките битки с противниковите защитници, засега не позволява привържениците на Барселона да приемат Суарес като поредния анонимен служител в офиса, когото останалите поздравяват от учтивост и добро възпитание, без да знаят дали работи на техния етаж или на горния.

Но парите, които бяха платени за уругваеца, предполагат много повече от себераздаване и усърдие.

От него се очаква не само да не потъва по време на буря, колкото и страховити да са бушуващите вълни, но и винаги да се задържа триумфално на гребена им.

Досега Суарес не успява да се превърне в онази безпощадна акула в атаката на Барселона, която феновете се надяваха да видят.

Зрителите на „Ноу Камп“ вече започват да си мислят, че може би са отправяли молитвите си към погрешния пророк.

Неизбежно е да се питаме докога ще просъществува вярата в Суарес, а също и дали някое от многото различни (и до голяма степен случайни) указания, които треньорът Луис Енрике дава на нападателя след преживяното в димящия кратер на „Аноета“, ще помогне на уругваеца пак да влезе в ролята на истински Чингис хан от пеналта, вместо да се блъска отново и отново във Великата китайска стена на провала.

Както е казал Конфуций, „често пъти не плевелите, а немарливостта на земеделеца съсипва семената“.