За Лондон може, за Рио - не

Преди няколко дни Рафаел Надал изрази голямата си изненада, че олимпийският турнир по тенис в Рио де Жанейро ще се проведе на твърди кортове, а не на клей.

Хардът не е аномалия за Олимпиадите в миналото, но когато става въпрос за Бразилия, гледната точка е по-различна.

Червените кортове са неразривна част от тенис културата на Южна Америка, а континентът даде на историята специалисти на клей като Гилермо Вилас и Густаво Куертен.

Затова учудването на Надал не бива да се приема като пристрастно само заради факта, че няма да се играе на любимата му настилка.

В прав текст

Изненадан съм, че в страна с толкова много специалисти на червени кортове ще се играе на твърда настилка.

Tweeeet me!

"Изненадан съм, че в страна с толкова много специалисти на червени кортове ще се играе на твърда настилка", каза Надал на пресконференция преди началото на турнира в Рио де Жанейро, на който вдигна титлата през миналата година.

От Международната федерация обясниха избора си с това, че игрите са само две седмици преди началото на US Open.

Втората част на сезона на хард започва през август и продълава чак до финалния Мастърс на АТР в Лондон през ноември. Поради тази причина от федерацията не искат да вкарват турнир на червено.

От гледна точка на играчите, решението е логично, защото би било изпитание за физиката им да играят на клей в необичайно за тях време.

Но тук изниква въпросът защо Международната федерация позволи на Олимпиадата в Лондон да се играе на трева, след като зеленият сезон бе свършил три седмици преди това с финала на Уимбълдън?

В английската столица турнирът се проведе в периода 28 юли - 5 август, а в Рио ще е между 6 август - 14 август, което означава, че ще е още по-дълбоко в сезона на хард.

През 1992 г. в Барселона олимпийският турнир се проведе на клей, въпреки че беше между 28 юли и 8 август.

Съобразено с уникалните традиции на Испания на червено, това не бе изненада за никого. Но въпреки че домакините имаха имена като Аранча Санчес Викарио, Кончита Мартинес и Серхи Бругера, олимпийското злато остана мираж.

Все пак Жорди Аресе се поздрави със сребърен медал на сингъл при мъжете, а Аранча Санчес - с бронз при дамите.

Тревата обаче се оказа свещена за Анди Мъри, който на финала в Лондон през 2012 г. надделя над Роджър Федерер и вдигна олимпийската титла.

Така че Надал има право да попита: "Защо?".

Още повече, че в Пекин стана олимпийски шампион на твърда настилка. Той не се оплака заради самия себе си, а реагира спонтанно.

Когато се каже Бразилия и тенис, в съзнанието на всеки изниква червен корт. Това имаше предвид и Рафа.

Повечето от нас не се замислиха и не повдигнаха въпроса защо в Лондон се игра на трева, но ако бе взето решение турнирът да се играе на клей, всеки щеше да се зачуди. Същото е и при Надал, а май не само той остана изненадан от решението на федерацията.