Романтиката на завръщането в Шампионската лига

Половината от осминафиналите в Шампионската лига отминаха миналата седмица. Тази обаче ни носи завръщане към миналото.

Арсен Венгер срещу Монако. Ювентус – Борусия Дортмунд в повторение на финала от 1997 г. Манчестър Сити – Барселона в пълно повторение на осминафинала от миналата кампания.

Романтиката на спомените нахлува в главата на всеки фен, който има някакво отношение към турнира или някои от тези отбори.

Във вторник Борусия Дортмунд гостува на Ювентус.

Ако погледнем класирането на двата отбора ще си кажем, че интрига няма никаква. Ювентус води безапелационно в Италия, а Борусия е на 12-ото място в Бундеслигата и само на 3 точки от зоната на изпадащите. Но италианците твърдят, че никой не гледа класирането и то няма значение.

Защото след дългата зимна пауза в Германия, отбора на Юрген Клоп определено е преобразен.

Няма и помен от онзи тим, който дори беше на последното място в класирането. Три поредни победи пратиха жълто-черните нагоре. Борусия отново изглежда като онзи силен тим от последните години.

Този, който игра финал в Шампионската лига през 2013, който отпадна на четвъртфинал миналия сезон от бъдещия шампион Реал Мадрид (победа 2:0 у дома и загуба 0:3 в Мадрид). Този, който спечели първото място в групата си през тази година.

Ювентус разбира се, има на своя страна опита.

Ако погледнем вероятните стартови състави на двата тима „бианконерите” имат общо 491 мача в Шампионската лига, срещу „само” 242 за Борусия. Ако броим мачовете в националните отбори Юве води със 713:328.

В състава на италианците има четирима печелили Шампионската лига: Пирло (2 пъти), Евра, Тевес и Мората. В тима е също и Касарес (шампион на Европа с Барса през 2009). За Борусия няма играч, който да е печелил „купата с големите уши”.

Но когато се заговори за мач между Ювентус и Борусия Дортмунд статистиките нямат значение.

Всичко се свежда до едни 17 секунди. Кратко време, но достатъчно, за да влезеш във вечността. Ако не вярвате, питайте Ларс Рикен.

На 28 май 1997 г. в Мюнхен Юве и Борусия играха финал на Шампионската лига. Карл-Хайнц Ридле беше вкарал два гола, а Алесандро Дел Пиеро се разписа с изумителен гол с пета. Все още не се знаеше, кой ще триумфира.

Тогава в 69-ата минута и 51-ата секунда в игра се появи 20-годишният Ларс Рикен.

В 70-ата минута и 1-ата секунда той вече беше получил топката, а в 70-ата минута и 7-ата секунда вече се радваше на гола си. Изумително попадение от около 30 метра – 3:1 и купата замина за Вестфалия.

Всички очакваха Рикен да стане голяма звезда, но той така и не направи голяма кариера.

Много контузии и липса на игра. След това през 2007 г. бе пратен във втория тим, а през 2009 се оттегли от футбола и сега има пост в школата на Борусия. Онези 17 секунди обаче му гарантираха място във вечността.

Арсен Венгер пък има място във вечността на Арсенал.

Французинът е начело на „артилеристите” вече 18 години и стана най-успешният, и най-дълго служилият, мениджър в историята на клуба.

Това, което обаче липсва на Венгер е Шампионската лига. Французинът винаги класира Арсенал в четворката във Висшата лига, но така и не успява да изведе тима до успех в най-престижния турнир.

Сега на пътя му стои завръщане в един от бившите му отбори – Монако.

Венгер ще се срещне с „монегаските” за първи път след като напусна клуба през 1994 г. Треньорът изкара 7 години в Княжеството, като спечели титлата и купата на Франция.

Емоциите ще са големи за Венгер, това е сигурно. Шансът за Арсенал да премине осминафиналите за първи път от 4 години насам обаче е огромен. В последните години лондончани отпаднаха два пъти от Байерн и веднъж от Барселона.

На практика за Венгер всичко започна в Монако.

Това не беше първата му позиция като треньор, но там той направи име. Много от стратегиите и тактиките, които е използвал в Арсенал, Венгер първо ги е опитал на стадион „Луи ІІ”. Там спечели първите си трофеи.

Чувство за дежавю ще има и у Манчестър Сити и Барселона.

Двата тима ще повторят осминафинала в турнира от миналия сезон. Тогава каталунците победиха 2 пъти (2:0 в Манчестър и 2:1 у дома). И в двата мача англичаните имаха по един изгонен играч – Мартин Демикелис и Пабло Сабалета.

Историята за завръщане тук щеше да е пълна, ако Яя Туре не беше наказан за този сблъсък. Диригентът в средата на терена за Манчестър Сити изкара 3 сезона в Барса (2007-2010).

Каталунците обаче така и не оцениха неговите качества и той предимно беше резерва на Серхио Бускетс. След това Туре получи разрешение да напусне и подписа с Манчестър Сити.

Сега халфът е най-важният играч на „гражданите”.

Когато него го няма отбора не върви. В състава на Сити има още петима играчи привлечени от Испания, но най-важното – спортен директор на клуба е легендата на Барса Чики Бегиристайн.

Барса спечели 11 пъти поред преди през уикенда да отстъпи на Малага с 0:1. Сити пък разгроми Нюкасъл с 5:0 и скъси дистанцията с лидера Челси на 5 точки.

Как обаче ще се справят „гражданите” без Туре?

Последният мач тази седмица е между Байер Леверкузен и Атлетико Мадрид.

Там романтика от завръщане няма. Двата тима играха помежду си в груповата фаза на Лига Европа през сезон 2010/11 и завършиха два пъти наравно.

Но кой знае дали сега няма да се изгради някоя интересна история за бъдещето?

Със сигурност тази седмица ще ни донесе много вълнуващи завръщания.

И хубави мачове от Шампионската лига, разбира се!