Рой Макай: Да играеш футбол е най-хубавото нещо в света

Рой Макай навърши 40 години. Беше един от най-големите нападатели на миналото десетилетие, стана шампион с Депортиво (Ла Коруня), Байерн и Фейенорд.

В момента работи в школата на гранда от Ротердам и тренира деца до 13-годишна възраст. Макай държи рекорда за най-бърз гол в Шампионската лига – при победата на Байерн с 2:0 над Реал, отбелязвайки в 10,12 секунда. Големият нападател даде интервю пред списание „11 Freunde”. 

Преди години Рууд ван Нистелрой каза, че любимият му звук е да чуе как топката опъва мрежата. А на вас?

Изказването на Рууд ми звучи добре. За съжаление докато играех в „Байерн“, мрежите бяха толкова добре опънати, че топката веднага излизаше обратно и не се чуваше този звук.

Какъв бе звукът от гола, когато бяхте малко момче?

Чуваше се „Пенг“, защото топката се удряше по паркираните автомобили, които ни очертаваха терена. Живеех до един паркинг и беше идеално за футболни игрище за деца. Повечето бащи тръгваха с автомобилите за работа и ни правеха място. Останалите използвахме като греди. Мачът свършваше, когато майките ни викаха за вечеря.

Какъв е първият ви футболен спомен?

Не задължително първият, но със сигурност най-яркият е европейската титла на Холандия от 1998 година. И особено победата над Германия на полуфинала. Бях на 13 години и със семейството тръпнахме пред телевизора. Никога няма да забравя как Марко ван Бастен изпревари Юрген Колер и вкара решителния гол за 2:1. Той беше най-добрият централен нападател за времето си и пример за много поколения.

Вие сте треньор в академията на Фейенорд, който за четвърта година поред е избирана за №1 в Холандия. Как пробихте вие?

Когато аз бях малък, нямаше такива възможности. Бях на 15 години, когато ме взеха в професионален клуб. Искаше ме Венло, но аз живеех в Ниймеген и нямаше как да пътувам по два пъти на ден по няколко часа. Тренирах в НЕК от моя град, но там ми казаха, че не ставам. Имах късметът, че един от треньорите ми бе скаут на Витес. Покани ме да се пробвам и ме харесаха.

Какво не направихте правилно в НЕК?

Нищо. Понякога треньорите бъркат.

От опит ли го казвате?

Разбира се. Никой не е застрахован, че няма да подцени някоя ситуация, някой талант. Вече съм четири години във Фейнорд и сам отпратих един футболист, който на други места ще е звезда.

Плачат ли момчета, когато чуят, че трябва да напуснат?

Когато стигнат 19-20 години, вече не. Но при по-младите се случва. Трудно ми е, защото седя от другата страна на масата. Никой не обича да гледа как деца плачат. Но ако не мога да кажа мнението си като треньор, по-добре да не се захващам с тази професия.

Какъв треньор сте?

На първо място искам моите играчи да се забавляват на терена. Опитвам се да им обясня, че който не се влага на 100 процента в тренировките, никога няма да стане голям футболист. Надявам се, че ме разбират.