Тенисът се нуждае от лоши момчета

Кой мрази Роджър Федерер? Никой. Тенисът му е твърде изящен, поведението му е твърде изискано, а характерът - твърде сдържан.

"Винаги е удоволствие да играеш срещу него, той е страхотен човек на и извън корта", каза Григор Димитров за швейцареца на пресконференцията преди шоу мача им в "Медисън Скуеър Гардън".

Още един фен на Маестрото, който се бори за мястото си в мъжкия тенис.

А приликите със стила на Федерер отдавна му заработиха прякора "Бейби Фед", който ако трябва да сме честни, не звучи особено заплашително.

Жалко, защото в момента тенисът наистина се нуждае от лошо момче или цяла банда от такива. Откакто Новак опитоми дивия си нрав с комбинация от уроци по йога и тай-чи, на корта стана наистина тихо и скучно. Феновете чуват единствено монотонният звук от тупкането на топката и някой епизодичен победен вик.

Федерер, Джокович, Надал, и Мъри са възпитани и уважителни граждани на тенис обществото.

Димитров напоследък показва повече нерви на корта, но се ядосва единствено на себе си. Под ограниченията на имиджовите изисквания на спонсорите и целенасоченото туширане на всякакви възможни конфликти, тенисът се превръща в един голям празник на любовта. Но доколко е истинска тази представа?

"Играчите в клубовете и академите могат да се държат както пожелаят, защото никой не ги гледа - обясни Федерер. - Когато аз изляза на корта, доста хора са пред телевизорите и трябва да се съобразя с това, трябва да се приспособя. Трябва да намеря баланса, но бъдете сигурни, че вътрешно не съм толкова спокоен и отпуснат."

Спомняте ли си, колко различно беше с Джон Макенроу, Иван Лендъл и Джими Конърс?

Железния Иван помни. "Във всяка група от тенисисти ще има такива, които се не се харесват и много други, които се харесват - заяви Лендъл в началото на тази седмица. - Бекер и Виландер бяха приятелски настроени, но вероятно помните, че Джон и аз не се понасяхме, а бяхме сред топ тенисистите. Може би отношенията ни не бяха толкова зле, колкото медиите ги представяха..."

Е, все пак изглеждаше доста зле. И чувахме изказвания, които никога не биха се изплъзнали от устата на Роджър или Рафа.

"Имах истински съперничества в тениса - отсича Джими Конърс . - Не само, че исках да победя съперника, но исках да го смажа без дори да му дам шанс да излезе напред в резултата поне веднъж. Всички знаеха, че между мен, Макенроу, Лендъл и Борг има напрежение на и извън корта. Това е усещането, което се е запазило в ума ми, това е истината. Бяха тежки битки без целувки и прегръдки."

Лендъл за Макенроу: "Той мрази всеки, който може да го победи. Преди мразеше мен и Джими Конърс. Сега трябва да мрази всеки тенисист от Топ 50."

Макенроу за Лендъл: "Той не е добър за тениса, защото е пълен егоист. И със сигурност не е способен да вдъхнови съперниците му да покажат най-добрата си игра. Искате ли робот за №1 в ранглистата?"

Случайно или не, "робот" е чешка дума, навлязла в английския.

Никой обаче не смее да нарече Федерер или Джокович "роботи" на какъв и да е език.

"Щастлив съм, че хората ме гледат, но идеята ми никога не е била да играя красиво - признава Роджър. - Бих се чувствал доволен и ако наричат представянето ми "грозно", стига да печеля много, много мачове. Не мисля, че съм работил специално, за да направя изпълненията си да изглеждат добре."

Всичко, което Федерер представлява като стил, излъчване и личност е империя в тениса.

През 2004-а на сцената се появи един испанец с непреклоним характер, който оспори доминацията на тази империя. И именно на това постижение Рафаел Надал дължи немалка част от имижда си за неповторима мощ и непреклонимост на корта. Нататък към великото съперничество се присъединиха Джокович и Мъри, като битките между Ноле и Матадора също придобиха легендарен статут.

Голямата четворка е основна движеща сила и генератор на популярност за мъжкия тенис.

Извън нея има доста класа и талант, но липсват силни личности, а те няма как да се изградят между редовете на стандартните изказвания, които са ни дразнещо познати от пресконференциите на тенисистите от Топ 20 на света.

Медийната монотонност, в която се вкараха тенисистите ги оставя уязвими за празнината, която ще се отвори, след като Федерер, а след него и Надал, Джокович и Мъри слязат от сцената.

Джентълменският спорт спешно се нуждае от лошо момче, което да го изкара от летаргията на добрите маниери, в които играчите обличат хъса за победа и доминация над съперника. Не, защото така е възпитано, а защото ще е истинско.