Големият коз на Челси?

Това може да се окаже най-странният сезон в английския елит. Надпреварата във Висшата точка наближава критичната точка, а нито един отбор не може да се похвали с особено добра форма.

Накъдето и да погледне човек, вижда само дефекти, проявяващи се почти във всеки мач, недостатъци, от които съперниците се възползват редовно и все по-задълбочаващи се проблеми.

На практика няма тим, който да е способен да тръгне рязко нагоре, да вземе инициативата и сграбчи конкуренцията за някои нейни интимни части.

Първенството, изглежда, ще бъде решено в режим на автопилот, а не спечелено от онзи, който най-добре използва шансовете си.

Да вземем Челси.

Всички приказки за четири трофея, изговорени наесен, се оказаха леко пресилени. Наистина имаше един период, в който лондончани изглеждаха непобедими.

Отпадането срещу останалия с десет души Пари Сен Жермен в сряда обаче показа, че „сините“ имат да решават някои сериозни проблеми. Колкото и да е изненадващо, един от тях са корнерите пред собствената врата.

Челси допусна три гола с глава от статични положения в последните си три домакинства.

Няма начин човек, който обръща толкова голямо внимание на всяка подробност, какъвто е Жозе Моуриньо, да не осъзнае, че не става дума за злополучна случайност, а за хронична слабост. Друг е въпросът какво ли ще направи португалецът, за да я отстрани.

Мениджърът на Саутхемптън Роналд Куман бе на трибуните на „Стамфорд Бридж“ в сряда и сигурно си е взел бележка.

Холандецът дори бе хванат от фотографите да се усмихва широко на излизане от стадиона. Вероятно той вече си е представил как играчите му ще тренират ъглови удари на следващата сутрин в стремежа си да се възползват от ахилесовата пета на „сините“ в неделя.

Защитата обаче не е единствената слабост на водача в класирането.

Диего Коща, на когото бразилските междуособици в двубоя с ПСЖ не му се отразиха никак добре, изглежда е забравил как се вкарват голове.

Сеск Фабрегас, непресъхващият извор на вдъхновението и изобретателността, които качиха Челси на върха преди няколко месеца, в момента изглежда напълно изстискан.

Моуриньо е абсолютно прав да твърди, че за неговия тим сезонът ще бъде успешен, ако към Купата на Лигата бъде добавена и короната във Висшата лига.

Последното обаче далеч не е сигурно. Освен ако лондончани скоро не преоткрият формата си от есента, нищо чудно, те в крайна сметка да останат с празни ръце. Точно това им се случи срещу френския първенец, когато Челси се остави да бъде победен на крачка от крайния успех.

Манчестър Сити вече е печелил титлата от изходна ситуация, в която всички шансове на „Гражданите“ изглеждаха безвъзвратно погребани.

В началото на март 2012 г. „небесносините“ бяха на 8 т. зад градския съперник Манчестър Юнайтед. Тогава те успяха да се стегнат и да грабнат трофея, макар и в последните секунди на заключителния си мач.

В момента изоставането от върха е по-малко. Към началото на мача на Челси в неделя, Сити може да е само на 2 т. от водача. А ако „сините“ допуснат втори пореден провал на собствения си стадион, нервите определено ще започнат да им играят гадни номера.

В случай, че „Гражданите“ успеят да изпреварят Челси, вероятно най-изненадани ще останат собствените им фенове.

Този сезон те се нагледаха на мачове, в които шампионите не успяват да покажат огромния си потенциал.

Новината, че Венсан Компани се е сдърпал със съотборник, пък показва, че тимът не е особено единен и задружен.

Междувременно Арсен Венгер може и да е доволен от начина, по който играчите му реагираха след унижението срещу Монако, но Арсенал продължава да страда от изключително непостоянство.

„Топчиите“ би трябвало да се класират за следващото издание на Шампионската лига с лекота, като в същото време могат да повторят триумфа си в Купата на Англия от миналия май.

„Артилеристите“ обаче толкова често показват грозното си лице, че едва ли би се намерил комарджия, който да заложи крупна сума на тях.

Що се касае до Манчестър Юнайтед, „червените дяволи“ поне не могат да бъдат обвинени в непредсказуемост.

Във всичките си мачове напоследък играчите на Луис ван Гал действат безидейно и не спират да сипят високи топки към централния си нападател. Скучната, вяла и праволинейна игра някак си не отива на клуб, следващ заветите на сър Мат Бъзби.

Това, че Юнайтед все още е в челната четворка, се дължи по-скоро на лесната програма напоследък. Предстоят обаче двубои с Ливърпул, Сити и Челси, в които всички недостатъци на „Червените дяволи“ могат да изплуват със страшна сила.

Юнайтед може да поеме по неприятния път към второ поредно седмо място в първенството още в неделя, когато на „Олд Трафорд“ идва Тотнъм.

Хари Кейн срещу Крис Смолинг?

Феновете на „Червените дяволи“ едва ли очакват нещо хубаво от този персонален дуел.

Не че „Шпорите“ изглеждат точно непобедими в момента. Не и след разочароващото им представяне в Лига Европа и Купата на Лигата. Честно казано обаче, отборът на Маурисио Почетино спокойно може да победи Юнайтед за трета поредна година на „Олд Трафорд“. Но за целта лондончани ще трябва да действат решително и да се възползват от шансовете си.

Всичко това оставя Ливърпул като отбора в най-добра моментна форма в английския елит.

Шапки долу пред Брендън Роджърс – той вдигна тима си на крака след мъчителната първа половина от сезона.

Завръщането на Даниел Стъридж определено помогна на „червените“.

Английският национал осигурява онези енергия и плам, които липсваха болезнено, докато в предни позиции се мотаеше Марио Балотели. Освен другото, експериментите на Роджърс със стартовия състав донесоха дивиденти, за каквито Луис ван Гал може само да си мечтае.

Въпреки че Ливърпул може да запише доста успешен сезон, ако влезе в топ 4 и спечели Купата, има един доста неудобен въпрос, който спокойно можем да зададем на Роджърс.

А именно, защо Ливърпул се събуди едва през февруари?