Чувството за Дежа Ву в Арсенал е заради Венгер

Всичко се оказа толкова познато накрая. И не само за Арсен Венгер, който се върна обратно към миналото и спомените. Мениджърът на Арсенал беше обратно в Княжеството, където за първи път излезе на голямата сцена. Със сигурност той е показал на своите помощници и играчи, къде е работил, къде е живял, къде е пазарувал, къде се е разхождал.

Но това не беще единственото познато в мача с Монако. За пореден път в последните години Артилеристите бяха много близо до класиране на четвъртфиналите, но в крайна сметка не успяха. В общи линии тяхното пребиванане на осминафиналите в Шампионската лига се превръща в постоянно повтарящо се нещо.

Винаги на една ръка от класирането напред, но винаги без да успеят да направят следващата крачка. Пет години поред хората на Венгер отпадат на този етап от турнира. По тези земи, където беше последното му фиаско, наричат това "дежа ву".

Отпадането на Арсенал беше съпътствано от позната вече агония, напрежение, усилия и разочарование. Мачът с отбора от Княжеството беше тотално доминиран от лондончани, които в последните минути бяха само на един гол от класиране напред.

Авансът на Монако от 3:1 в първата среща се стопи след головете на Жиру и Рамзи. Единственото предимство на французите остана повечето отбелязани голове на чужд терен. Но това предимство беше толкова крехко, че можеше да изчезне от някое неточно изчистване на топката от защитник. От някой рикоширал слаб удар на играч на Арсенал.

Но не невероятните спасявания на вратаря на Монако Субашич бяха причината за отпадането на Арсенал. Причината е самият Арсенал.

Защото за поредна година Артилеристите сами си нанасят огромни вреди в първия мач, които след това не могат да излекуват, колкото и добре да се представят.

Първият и най-голям проблем за хората на Венгер в последните години е, че те винаги остават на второто място в групата. И това им носи тежък съперник и гостуване на реванша в осминафиналите.

Тази година съдбата беше благосклонна и жребия прати Монако, което в сравнение с предишните четири пъти (два пъти Байерн, Барселона и Милан), си беше като благословия.

Забележете един невероятен факт - Арсенал в последните си 4 гостувания от осминафиналите в Шампионската лига няма загуба. И въпреки това отпада. Винаги.

Чувството на дежа ву идва от постоянно повтарящата се история. Преди 4 години Арсенал проспа тотално първия мач срещу Милан в Милано и загуби 0:4. Въпреки титаничните усилия, хората на Венгер победиха "само" с 3:0 у дома и отпаднаха.

На следващата година Артилеристите трябваше да срещнат Байерн. Първият мач беше в Лондон и там баварците спечелиха с лекота с 3:1. Реваншът беше умалено копие на това, което се случи вчера в Монако - победа с 2:0 за Арсенал и отпадане с голове на чужд терен.

Миналият сезон отново Байерн си опече работата още в първия мач на "Емиратс" печелейки с 2:0.

В общи линии в последните години Арсенал страда от едно и също. В първия си мач у дома губи катастрофално и не се представя на ниво. След това наистина показва героизъм и винаги е близо до класиране, но точно тогава отпадането боли още повече.

Но за разлика от предишните години, когато имената на съперниците бяха сериозни, сега Арсенал отпадна от четвъртия по сила тим във Франция. Точно затова колкото и близо да бяха до исторически обрат, лондончани могат да смятат отпадането, за най-болезненото от всички.

"Професора", както го наричат в родината му, все още не може да намери правилната формула в Шампионската лига. Венгер е спечелил много неща, но в най-големия турнир в света, той може да се похвали само с един финал, който беше загубен.

Ако добавим към това и останалите европейски надпревари, можем да кажем, че Венгер няма формулата за международните турнири. Най-вероятно той скоро ще се оттегли, а да го направи без да спечели нито веднъж международна купа е нещо, което ще тежи винаги на оценките за него.

Французинът има няколко неточни изстрела в Европа. Като финала за Купата на УЕФА през 2000 г. и провала на финала в Шампионската лига през 2006.

Арсенал се класира всяка година за Шампионската лига. Ако добавим и другите му отбори той е играл в надпреварата 18 пъти. Данните могат да бъдат изумителни - 17 поредни години в Шампионската лига и е достигнал до фазата на елиминациите (или нейния еквивалент) в последните 15 години. Всеки би си казал, че това е отлично.

Но когато от толкова много възможности не спечелиш нито веднъж, тогава причината трябва да е в теб. Със сигурност Венгер за пореден път си е помислил снощи какво можеше да бъде, ако Арсенал беше играл по-добре в първия мач.

Със сигурност има много хора, които са съчувствали на мениджъра и Арсенал, заради добрата играе и раздаването. Но Венгер не би могъл да погледне в очите Боно и останалата част от Ю Ту, които бяха на трибуните и да намери извинение за отпадането.

Арсенал постоянно се оказва твърде слаб в този турнир. Винаги изглежда способен да направи нещо голямо, но винаги малко не му достига.

Вярно, в Европа в момента има огромни много богати клубове, които правят спечелването на купата изключително трудно. Но в последните години видяхме как отбори като Борусия Дортмунд и Атлетико Мадрид, с по-малки ресурси дори от Арсенал, стигнаха до финала и можеха да спечелят.

Арсенал не успява да направи това. Историята се повтаря всяка година. И няма как причината да не е мениджърът. Професора, който все още търси вярната формула.