А ти искаш ли акциите на ЦСКА?

ЦСКА има нови собственици, гръмна клубната телевизия понеделнишки. В интернет пространството въодушевлението стигна нови висини!

„Хайде, свърши кризата!”, „Честито, вече тръгваме!”, „Благодарим ти, Лупи, но дойде новото време” – това са извадки от фейсбук за „новината”.

Най-важното под нея беше уточнението „Очаквайте подробности”. Чакахме, чакахме и... не дочакахме. Късно вечерта се появи изпълнителният директор в оставка Александър Тодоров и призна, че избраните от част от феновете Милко Георгиев и Борислав Лазаров са новите основни акционери на ЦСКА.

Всичко е подписано!

Ха така! Най-горещият картоф в държавата се оказаха акциите на ЦСКА.

Всеки вика „Вземи ги ти” и накрая се оказаха у Милко и Борко. Същите тези акции, които бяха последователно в двама мъже, наричани най-богати в държавата – покойния вече Илия Павлов и Васил Божков.

После дойде Прамод Митал, чийто брат Лакшми бе на трето място по богаство в света според „Форбс” и накрая „Титан”.

След веселото дуо Димитър Борисов – Иво Иванов, което определено разполагаше с много пари, акциите на ЦСКА се предлагат и прехвърлят „от мен на теб”.

„Титаните” официално се отказаха от своята собственост само срещу задълженията.

За няколко часа прехвърлиха „червената книга” на Христо Стоичков, който минути по-късно разбра, че е взел няколко десетки милиона задължения и набързо ги върна обратно.

На бял кон се завърна Александър Томов, обявявайки, че в свитата му има 53-а бизнесмении, които са верни на червената идея и ще влагат пари в ЦСКА. По-късно се оказа, че дори един оръженосец за цвят като Санчо Панса няма.

ЦСКА бе важен за Томов.

В политиката той отдавна е бита карта, а след отнетия лиценз през 2008 година и във футбола. Изведнъж влюбеният в медиите Томов всеки ден бе на първа страница и в прайм тайма на телевизиите. Какви лумипниги прави през последните 20 месеца, само Томов си знае. Явно фокусите изчезнаха пред Великден като... великденския заяк.

Управлението на Томов обаче бе белязано с акции. По това време миналата година ЦСКА имаше над 5000 акционера, които... не станаха акционери. В уникалното за Източна Европа IPO „червените” фенове събраха над 1 милион лева. Ясно бе, че това си е чиста проба дарение, защото никой нямаше да получи истински акции от „Лира Инвестмънт”.

Но въпреки това на стадиона хората се поздравяваха с „Как е, колега акционер?” Имаше въодушевление.

В своя неповторим стил Томов обеща, че още до края на годината ще има ново IPO, после го отложи за май и сега най-вероятно – за необозримото бъдеще. Парите обаче свършваха.

През цялото второ управление на Томов се говореше за миничния хонконски богаташ Стивън Ло, както преди години за украинеца Константин Жеваго.

Май и двамата са дали по някой лев на Томов, но и са му казали „Дръж си акциите!”

Да не забравяме и човека с пурите.

Онзи дебелак Лоурънс Дейвис, който дойде, сложи едно шалче и... дим да го няма.

Така и не дали въобще разбра, че го сложиха за председател на надзорния съвет. Единствено обеща, че до миналия април ЦСКА няма да има и лев задължение. Приличащият на Карлсон, който живее на покрива англичанин будеше само подигравки.

През тази година на преден план излязоха Фамилиите.

За Петър Манджуков се знаеше още от миналата година, че е дал нещо и че вече е акционер. На коледното парти се чу и за семейство Инджови, но нищо повече. Театърът на кошмара за феновете дойде през март. Томов взел пари на заем от двете фамилии, не можел да ги върне и те взимали властта.

Дадоха една пресконференция, след която се отказаха. Сега май пак те идват. Пълна лудница! Май и Инджов, и Манджуков имаха идея да спечелят нещо от заема към Томов, а не тепърва да започват да влагат в ЦСКА.

И образът на Гриша Ганчев за четвърти-пети път се поддаде из под Балкана.

Уж обещал да помогне, но се отдръпнал. Този филм сме го гледали.

Дойде ултиматумът на феновете всички да им прехвърлят големите си пакети акции.

Оказа се, че Георгиев и Лазаров не са избрани след народно допитване.

Неофициално са хора на Фамилиите. Но нито Инджов, нито Манджуков са казали „Да, това са нашите момчета!”

И какво се получи? Георгиев твърди, че ЦСКА няма да има мажоритарен акционер.

Имало десетина бизнесмени, които щели да издържат заедно клуба.

Е, поне с повече от пет пъти падна броят от томовите 53-ма. Явно никой не е прочел първоаприлската шега за Бил Гейтс, който идвал в България. Иначе ето ти един отличен предприемач, който има няколко лева в джоба, и ЦСКА няма да му натежи. Затова един бърз кратък е-мейл: „А ти не ги ли искаш, Бил?”

Е, мина 1 април, затова да сме сериозни. Управление с издръжка от няколко мощни бизнесмени е мечта. Така е в Германия и Испания. Но в България дали е приложимо? Тук рядко намираме консенсус на маса, камо ли когато се вадят пари.

Пресен пример са Димитър Борисов и Иво Иванов, които управляват заедно „Титан”, заедно вечер пийват по едно (не повече!) за здраве и не можеха да се разберат ин кой да е треньор, ни кой да е директор. А са „братя-близнаци” в една компания!

Днес ЦСКА има основни акционери – Милко и Борко. Лиценз? По техните думи – да, по опасения – не.

Но ЦСКА може и да няма нужда от лиценз за Европа, ако играе така. Чакаме десетте едри бизнесмена, които ще вземат акциите на ЦСКА. Дали сред тях е Антон Божков, син на Васил Божков? Май бащината повеля да не помирисва футбол е по-силна от любовта към ЦСКА. А Румен Гайтански? Кралят на боклука мрази публичното внимание, камо ли да го снимат и интервюират. ЦСКА в момента не може да е бизнеспроект, а яма, в която да си хвърляш парите.

Ако Милко и Борко не са намерили десетте избрани, може да започнат с едно писмо до Бил Гейтс.