От приятната изненада до голямото разочарование

До преди малко повече от месец старозагорският Берое бе свежият полъх в иначе не особено впечатляващото като качество българско първенство.

Старозагорци, които през последните години се лутаха нагоре и надолу в търсене на верния път, биха два пъти Левски, откраднаха точки на Лудогорец, затрудниха максимално ЦСКА, биха Марек, Славия, Локомотив (Пловдив).

По точков актив бяха близо до това дори да излязат начело в класирането и дълго време бяха в тройката.

Но не само това – тимът предлагаше не лош футбол, динамичен и много различен от миналогодишния защитен стил и игра на контраатака.

Основният нападател на тима – Венцислав Христов бележеше попадение след попадение, Елиаш да Силва, Салим Керкар и останалите накараха феновете в Стара Загора да мечтаят дори за златните медали.

Някъде около мачовете с Ботев (Пловдив) в Коматево и Черно море във Варна обаче мечтите се изпариха.

За два мача старозагорци отнесоха седем гола и още търсят обяснение за случилото се. След това тръгването по наклонената плоскост в посока надолу се оказа много, много лесно.

И сега „зелено-белите” треперят за мястото си в шестицата.

Изпускането му е на точка разстояние, а то с оглед изявите на играчите на Петър Хубчев не изглежда голямо.

Със сигурност отговорите на тези въпроси са далеч от тривиалното обяснение за повечето клубове у нас – липса на финанси. Старозагорският тим се финансира от държавно дружество и проблем с парите няма, независимо от честите смени в ръководството на въпросното дружество.

Преди седмици в Стара Загора се появи слухът, че средствата може да бъдат намалени, но последва остро противопоставяне от всички страни, дори от политици и темата бе забравена.

Не са проблем и условията – базата и теренът са изключително поддържани, а феновете в града живеят с футбола и с Берое.

Селекцията също изглежда на ниво – на скамейката са македонския национал Стефан Спировски, бившият младежки национал Самир Аяс, в тази графа попада и Жуниор Мапуко, който по-често остава извън състава заради тежкия си характер...

И още един въпрос, на който в Стара Загора се търси отговор.

Почти непрекъснато ръководителите на клуба заявяват, че детско-юношеската школа на Берое е сред най-добрите – като условия, играчи, резултати. До първия тим обаче все още не е стигнал юноша. Дори за няколко минути при решени двубои.

Вероятно треньорския щаб има своето обяснение за всичко това.

Както и защо Венци Христов не прилича на себе си в последните срещи, а е раздвоен между приказките да трансфер в Сампдория и оставане под „Аязмото”. Или защо точно сега пристъпи към раздяла с Иван Караджов, само седмица след появили се в града информации за конфликт между него и треньорския щаб, избухнал след странната загуба от Хасково с 0:1.

Дори да не даде публичен отговор на тези въпрос, ще е добре ако ръководството на Берое покаже на терена, че ги е намерило. Защото в противен случай след изпуснатия влак за медалите, същото може да се случи и с този за двубои в първата шестица. Нещо, от което миналата година се видя, че нито клуба, нито феновете имат полза.