Дневникът на Тони Силва, част III

Продължаваме публикуването на откъси дневника на Тони Силва, един средностатистически чужденстранен спортист у нас. Имената са спестени, защото могат да засегнат личното достойнство на реални лица от футболния ни живот.

Понеделник

Трябва да си купя нов iphone, алармата на тоя звънна сутринта и ме събуди. Не помня аз да съм я навивал... Айде стига вече, поне един ден да се наспя.

Всъщност - сетих се, съвсем бях забравил, че имаме и тренировка. Предишният ни оставяше в понеделник пълна почивка, ама имаме нов треньор...

Вторник

Не ми се говори.

Луд човек са ни сложили за треньор. Някога е бил голяма работа на терена, Атлетико, Валенсия – има снимки в музея. Влязох и видях един ден, стана ми интересно там. Има купи, даже вдигнах едната и се позабавлявах.

Готино било да вдигаш купа, някой ден може да ми се случи и на терена.

Сряда

Мускулна треска имам, не мога да стана. Ще се направя на болен, защото тренировките на този човек са странни. Видях го сутринта да тича около терена преди да излезем да тренираме. Да не иска да влиза да играе?

Вчера каза нещо на нападателите – щял да вкара повече голове от тях, ако играел с дънки и маратонки. Ми нищо чудно, те нямат нито един цяла пролет. Чакат на мен, ама аз съм резерва.

Резерва с мускулна треска.

Четвъртък

Ходих на кино, после едно приятелче прави парти у тях, та окъснях.

Преместихме се в Студентски, обаче... Не е истина. Треньорът в една кола отпред пие кафе и ни дебне. Такова нещо не бях виждал! Днес дава пресконференция, не знам на какво ще ни направи.

Сигурно и ще ме глобят. Гадно е, особено, когато глобите всъщност са ти удържани заплати, които така или иначе не ти дават. Винаги си назад с парите.

Петък

Феновете дойдоха на тренировката. Казаха, че в неделя е най-важният мач. Играем с шампионите, които ни бият където ни хванат откакто съм тук.

Един с гола глава и якичък, симпатяга, ми каза да внимавам в картинката на мача. Каква картинка? Не ми дават вече да седя с телефона на скамейката, откакто ме хванаха миналия път. Картинки няма.

Обещах му да вкараме гол, но не мисля, че повярва.

Треньорът вкара 7 гола на тренировката. Май наистина ще влиза. Общо останалите нападатели вкараха пет.

Събота

Имахме ден за концентрация, аз го използвах като стрелях с едни топчета по жабките в парка  до стадиона. Концентрирах се доста.

Вечерта мислех да излизам, но видях колата на треньора пред кооперацията. Тоя човек е луд.

Помаха ми от прозореца, но не видях да се усмихва. Останах да си гледам филми. Писах си с Рахийм в what`s up-а, момчето е в депресия.  Напушил се е здраво, ей така – от яд, бъзикат го със заплатата.  Знам как се чувства.

Неделя

Треньорът обикалял от 6 ч сутринта край стадиона.

Така каза домакинът. Влезе в съблекалнята преди мача и ни заплаши, че който не се раздаде на терена, другата седмица  шефът ще му скъса договора. Плаши гаргите, ние си знаем, че шеф нямаме.

Разбрахме го оня ден, когато ни спряха тока и водата в съблекалнята, обаче нямахме изходящи на телефоните да се обадим. А и нямало на кого, треньорът каза.

Направихме 1-1. Вкарахме гол. Треньорът не издържа и влезе в 60-ата минута, веднага изравни. Аз му подадох и след мача той ми каза добри думи. И добави – „Довечера в 22 ч в леглото”.

Странен човек. Ми то е време за купон бе, тренер! Цял гол е това!