Страхът тегли Левски към дъното

В събота да гледаш Левски срещу Славия бе изключително любопитно.

Големите отбори се познават по реакцията, която показват след поражения, а „сините” бяха загубили предишния си шампионатен мач във Варна с 0:1.

Трябваше им реакция, и то срещу десетия в класирането, спечелил едва 17 точки и традиционно любезен към тях у дома съперник – Славия.

Всички знаци сочеха, че Левски ще осигури поне малко топлина преди Коледа на феновете си, изживяли една непоносимо тежка 2014-а.

В прав текст

Левски загуби, защото у играчите властва неувереност и страх от неизвестното.

Tweeeet me!

Всъщност – не бе така, ако се вгледате в числата на тази година. Славия потриваше ръце да приеме този Левски. В него няма увереност на гранд.

„Сините” държаха топката и – наглед поне, играта през първото полувреме, но се страхуваха да стрелят по вратата, да поемат отговорност и да нанесат решителен удар.

Затова и Левски загуби – у играчите властва неувереност и страх от неизвестното. А и от провала, който дебне зад ъгъла всеки уикенд. 17 загуби за календарната и юбилейна 2014-а – това е антирекорд в цялата история на клуба!

Грешките на вратаря Пламен Илиев стават традиция, а критиката на треньора и директор Георги Иванов към играчите му – постоянна величина. Тя съвсем доубива и малкото останало самочувствие на този отбор.

Но в Левски страхът е на всички нива, играчите са само видимия връх на пирамидата.

Георги Иванов: Нямам вариант "Б", ако Херо откаже

"Смятам, че темата с Димитър Димитров стана банална. Аз имах желание той да започне работа преди началото на сезона. Все още не сме правили планове за зимна подготовка. Херо трябва да каже своите изисквания. Не правя планове за бъдещето, а изчаквам срещата с него. Не трябва да се сърдим на Димитър Димитров, ако откаже. Нямам вариант "Б", ако той не иска да бъде треньор".

На 17 декември се чака среща на Гонзо с Димитър Димитров-Херо за евентуална селекция, както и отговор на простия въпрос – идва ли Херо или не в Левски?

Сам по себе си този казус е нелеп. По-бързо досега 70-годишен пенсиониран счетоводител щеше да реши дали да приеме подарък от приятели – скок с бънджи.

Адреналинът, гордостта и отговорността да водиш Левски би следвало да са достатъчен стимул за един треньор без работа, пък бил той и с визитката на Димитров.

А не от август да се чака неговото твърдо „да”.

Херо обаче няма смелост да го каже. Абсурдно е на първо място Левски да назначава треньор от лятото за през януари, когато сезонът вече е тотално провален. За сравнение – нека Димитров види какво направи Ивайло Петев преди година. Тогава Левски бе в същото състояние, че и по-зле, нямаше пари, бе в ръководна криза и след серия загуби, но Петев не се поколеба и ден, за да приеме да води един от двата големи отбора на България.

Да, друг е въпросът, че всичко завърши грозно, но по причини извън младия специалист, който заслужава само уважение за смелостта си.

Това липсва на Левски – топки, както казват в едни други общества.

На Гонзо не му липсват, но когато сам трябва да опитваш да държиш отбора да не се разпадне заради неплатени пари, да администрираш и ръководиш, да организираш и да се изправяш пред медиите след всеки провал, не е лесно.

Именно за това му трябваше Херо, и то още от лятото. За да поеме Георги само нещата около отбора, но не и да отделя по 7-8 часа на ден за тренировъчен процес и подготовка на мачовете. Но...

Легендите, феновете, обществената подкрепа за Левски – те също са сковани от страх.

Истерията срещу собственика Тодор Батков не е градивна, въпреки че не е и неочаквана. Но истината е, че Левски трябва да се обедини и то със смел поглед към проблемите. Те са общи за всички в родния футбол, а съдбата на това да си гранд повелява да си голям в успехите, но и в трудните моменти.

А за това се иска смелост.