Как Селтик се отказа от Роберт Левандовски

Роберт Левандовски в Селтик! Как ви звучи?

Абсурдно е шотландският шампион да купи футболист със статут на мегазвезда в Байерн.

Но Левандовски бе буквално на една крачка разстояние от Селтик. През 2009 година мениджърът на „детелините” Тони Моурброу се нуждаеше спешно от нападател. Набелязаните футболисти бяха или много скъпи, или искаха прекалено висока заплата.

Агентът Реймънд Спаркс вече бе довел в Селтик поляците Артур Боруц и Мачей Зуравски, направи ново предложение.  В това време Лех (Познан) се нуждаеше спешно от пари, за да построи трибуна на своя стадион „Миески”, а в отбора му играеше 20-годишният Левандовски. Цената му бе 1,75 милиона евро или по днешен курс 1,3 милиона паунда.

„Говорих с представители на семейство Рутковски, което притежава Лех – каза Спаркс. – Искаха стадионът им да изглежда прекрасно за Евро 2012. Клубът бе пред фалит и затова цената на Левандовски ме учуди.  Искаха 1,75 милиона евро за нападател, който никой не бе чувал и не бе постигнал нищо във футбола. Казах на Селтик, че са намерили своя човек. Клубът не прие съвета ми.”

Вместо Левандовски тогава Селтик купи почти три пъти по-скъпия Марк-Антион Форчън – 3 милиона паунда. Шест месеца по-късно клубът привлече Мортен Расмусен. Започна един водовъртеж от нови нападатели, при който единствено Гари Хупър се доказа с игра.

Шест години след като Селтик не реши за разумно да вложи пари в Левандовски, най-накрая днес той ще стъпи в Глазгоу.

Но като футболист на Байерн и полския национален отбор. Ще излезе на „Хемпдън Парк” с единствената цел да класира „дружина полска” за Евро 2016. За ужас на Острова Левандовски е във формата на живота си. В последните си три мача за Байерн вкара 12 гола.

Историята на Левандовски започва в полското село Лежно, където за първи път рита топката с приятелите.

„Дърветата ни служиха за греди – разказа преди време Левандовски. – Нямахме горна греда. Когато топката прелиташе над оградата, знаехме, че не сме вкарали гол. Ако удареше тухлите – точно попадение.”

Не бе нужно дълго време Левандовски да рита между дърветата. Влезе в академията на Варсовия, а после бе купен от Делта (Варшава).

През 2008 година Левандовски вече бе един от най-големите таланти и голмайстор №1 на втора дивизия с Жнич. От него са заинтересува Легия, но предпочете чуждото и купи Микаел Аруабарена от Тенерифе.

„Продайте Левандовски, на който искате. Ние имаме Аруабарена. Така ни рекоха”, разказа Мирослав Тречяк, спортният директор на Жнич.

В следващите шест месеца Аруабарена вкара само един гол, а Левандовски отиде в Полша и започна да бележи попадение след попадение.

Освен Селтик от него се отказа и Спортинг (Хихон).

В края на сезона Лех стана шампион, а цената на нападателя се вдигна. Борусия (Дортмунд) не се колебаеше като Селтик на пазара и веднага извади 4,5 милиона лири.

Благодарение на Левандовски и под ръководството на Юрген Клоп отборът спечели две последователни титли. Завинаги в историята ще остане полуфиналът в Шампионската лига, когато Лева заби четири гола на Реал (Мадрид) и Жозе Моуриньо.

„Ние знаехме как играе, знаехме всичко за него и не можахме да го опазим”, каза тогава Специалния.

Статусът на Левандовски расте непрекъснато на терена и извън него.

Заедно с Якуб Блашчиковски дълго играха в Борусия, но така и не станаха приятели. Когато Куба се контузи, Левандовски взе капитанската лента в националния отбор.

Но когато Блашчиковски се завърна, нападателят отказа да я върне. Смразяването на отношенията между двамата излизе и в публичното пространство.

Думите на Адам Навалка, националния селекционер на Полша, обаче са недвусмислени: „Левандовски е най-важният ни футболист. Надявам се, че ще пренесе формата си и в националния отбор.”

Да се стяга Шотландия. А Селтик?

Да търси машина на времето и да се върне пак през лятото на 2009 година.