Отборът на ГДР, който отказа да умре

Преди вече повече от четвърт век, през 1990-а, Германия e обединена, а Източна Германия вече беше в историята.

Но в последните дни на така наречената Демократична Република (ГДР) предстоеше да се изиграе още един мач. Някои от звездите на източногерманците не намират смисъл да тръгнат за Белгия, но тези, които го правят, дават всичко от себе си.

Юридически, обединението е санирано от договора "Две плюс четири", подписан на 12 октомври 1990 г. в Москва от външните министри на ФРГ, ГДР и четирите Велики сили, победителки във Втората световна война - Великобритания, Франция, САЩ и СССР.

А точно по време, по което дипломатите полагат подписите си, националният отбор на ГДР се готви за прощалния си мач в Брюксел.

"Знаех, че мачът ще влезе в историята. Бях горд от повиквателната и искахме да приключим съществуването на отбора по подобаващ начин", спомня си Уве Рьослер, който тогава е на 21 години и носи екипа на ФК Магдебург.

Съвсем закономерно, ГДР е известна повече с лекоатлетите и плувците си, отколкото с футбола в страната.

В последното лято преди падането на Берлинската стена, Източна Германия е на второ място по медали на Олимпиадата в Сеул, като отстъпва единствено на СССР.

Най-паметният футболен момент е през 70-те години на миналия век.

През 1976-а олимпийският отбор на страната печели злато, но победата, която ехти дълго е тази в Хамбург над "врага" ФРГ на световното през 1974 г.

С гол на Юрген Шпарсвасер ГДР побеждава много по-успешния отбор на домакините от ФРГ в първата и единствена среща между двете германски държави на зеления терен и отпразнува попадението си със салто.