Десетте най-именити германци в Серия А

Лукас Подолски вече кацна в Италия и ще бъде осмият германец, носил екипа на Интер. По този случай италианската редакция на „Евроспорт“ назова десетте най-добре представили се негови съотборници по терените на Серия А.

През 80-те и 90-те години калчото се нагледа както на страхотни изяви на немски футболисти, така и на абсолютни издънки.

Първият италиански отбор, за който човек се сеща, когато става дума за германци, е Интер на Джовани Трапатони.

До голяма степен благодарение на Лотар Матеус и Андреас Бреме „нерадзурите“ стават шампиони с рекорден актив през 1989 г. Други двама големи немски играчи, защитавали честта на нерадзурите, са Карл-Хайнц Румениге и Юрген Клинсман.

Тифозите на Рома също помнят времената, когато Томас Хеслер и Руди Фьолер ги радваха с играта си на „Стадио Олимпико“. Да не забравяме и някогашния лекоатлет, който през 1985 г. помогна на Верона сензационно да грабне скудетото...

1. ЛОТАР МАТЕУС (Интер), 1988-1992

Абсолютен герой през рекордния за „нерадзурите“ сезон 1998/99, истински двигател и безспорен лидер на „германския“ Интер, който водеше жестока борба с „холандския“ Милан на Ариго Саки.

Типичната десетка помогна на „черно-сините“ да спечелят и Купата на УЕФА през 1991 г. Това бе първи европейски трофей за клуба от времето на легендарния Еленио Ерера и двата триумфа за КЕШ през 1964 и 1965 г.

2. ОЛИВЕР БИРХОФ (Асколи, Удинезе, Милан, Киево), 1991-2001

Таранът бе феноменален, що се касае до ударите с глава. Първият му италиански тим бе скромният Асколи, но център-нападателят експлодира с екипа на Удинезе (той стана голмайстор на италианския елит с 27 гола през 1998 г.) и Милан на Алберто Дзакерони, на който помогна да спечели скудетото с 19 попадения. В края на кариерата си пък стрелецът игра и в Киево (Верона).

3. ХАНС-ПЕТЕР БРИГЕЛ (Верона, Сампдория), 1984-1988

Бригел, който първоначално бил десетобоец, е от онези футболисти, за които казваме, че са родени победители.

Елас Верона го привлича срещу скромна сума от Кайзерслаутерн през 1984 г. и с него в редиците си, воден от Освалдо Баньоли, изненадва всички, като става шампион.

Останалите

Доста внушителен е списъкът на германците, минали през Серия А от 80-те години насам. Естествено е при такова количество да има и издънки.

Така Матиас Замер не успява да се наложи в Интер, както и Карл-Хайнц Ридле в Лацио. Двамата обаче са титуляри в споменатия финал за КЕШ срещу Ювентус, като таранът бележи два пъти в мрежата на Анджело Перуци.

Участници във въпросния паметен мач са и бившите футболисти на „бианконерите“ Щефан Ройтер и Юрген Колер, но вече с екипа на Борусия Д. Двамата, за разлика от Замер и Ридле, се представят прилично на Апенините. Същото се отнася за сънародниците им Томас Дол (Лацио) и Щефан Ефенберг (Фиорентина). Кристиан Циге и Йенс Леман обаче се провалят в Милан.

Ето го и пълния списък:

Херберт Нойман (1980*, Удинезе, Болоня)

Ханзи Мюлер (1982, Интер, Комо)

Томас Бертолд (1984, Верона, Рома)

Херберт Ваас (1988, Болоня)

Карл-Хайнц Ридле (1990, Лацио)

Томас Дол (1991, Лацио)

Юрген Колер (1991, Ювентус)

Щефан Ройтер (1991, Ювентус)

Щефан Ефенберг (1992, Фиорентина)

Матиас Замер (1992, Интер)

Андре Гумпрехт (1993, Лече)

Манфред Бинц (1996, Бреша)

Дитмар Байерсдорфер (1996, Реджана)

Кристиан Циге (1997, Милан)

Йорг Хайнрих (1998, Фиорентина)

Йенс Леман (1998, Милан)

Герхард Пошнер (1999, Венеция)

Карстен Янкер (2002, Удинезе)

Томас Хицълшпергер (2010, Лацио)

Александър Меркел (2010, Милан, Дженоа, Удинезе)

Шкодран Мустафи (2012, Сампдория)

Марвин Компер (2013, Фиорентина)

Марио Гомес (2013, Фиорентина)

Марко Марин (2014, Фиорентина)

 * Година на пристигане в Италия

По-късно Бригел играе и в Сампдория, с чийто екип печели Купата на Италия през 1988 г.

4. ТОМАС ХЕСЛЕР (Ювентус, Рома), 1990-1994

Като играч на Ювентус германският плеймейкър, привлечен срещу 15 млн. марки, разочарова. Това обаче не спира шефовете на Рома, които го взимат през 1991 г. и немецът се отплаща с паметни мачове. По онова време обаче „Вълците“ са далеч от най-добрите в калчото и единственото, което печели Хеслер на „Олимпико“, е гальовният прякор „Томазино“.

5. РУДИ ФЬОЛЕР (Рома), 1987-1992

„Летящия германец“ отбеляза 68 гола в 197 мача с фланелката на „жълто-червените“ от Рим.

Таранът бе майстор на играта във въздуха и се изявяваше като акула в наказателното поле.

През 1991 година Фьолер и Рома спечелиха Купата на Италия, като изненадващо отстраниха фаворитите Ювентус и Милан (с победи на чужд терен), а на финала надвиха силния тим на Сампдория, като германецът вкара по веднъж и в двата двубоя.

6. КАРЛ-ХАЙНЦ РУМЕНИГЕ (Интер), 1984-1987

Нападателят слага черно-синята фланелка вече спечелил си статут на суперзвезда благодарение на успехите си в Байерн. Като футболист на Интер обаче Румениге не успява да остави значителна следа, въпреки няколко паметни изпълнения. До голяма степен това се дължи на контузиите, които не му дават възможност да се разиграе в Милано.

7. АНДРЕАС БРЕМЕ (Интер), 1988-1992

Атакуващият бек пристига от Байерн, избран лично от президента на „нерадзурите“ Ернесто Пелегрини, заедно с добрия си приятел и съотборник Лотар Матеус. Крайният защитник се превръща в един от ключовите футболисти на големия Интер на Джовани Трапатони.

Любопитното е, че бранителят Бреме притежава великолепна техника и за разлика от много други футболисти, използва пълноценно и двата си крака.

Той е прочут майстор на центрирането, изпълнява дузпи почти винаги с десния крак (например на финала на световното през 1990, за разлика от изпълнението с левачката срещу Мексико на четвъртфинала четири години по-рано), а фаулове и корнери – с левия.

8. ЮРГЕН КЛИНСМАН (Интер, Сампдория), 1989-1992; 1997

Завършен реализатор, нападател от най-висока класа.

В Интер Клинсман се появява година след сънародниците си Бреме и Матеус и така губи шанса да стане шампион през 1989 г. Въпреки това таранът е много обичан в Италия и през 1997 г. се завръща на Апенините с екипа на Сампдория.

9. МИРОСЛАВ КЛОЗЕ (Лацио), 2011-?

Когато Клозе става играч на „Орлите“ на 33-годишна възраст, мнозина смятат, че той е свършен футболист.

Миро обаче опровергава скептиците и не спира да бележи (43 попадения за три сезона и половина). Германският таран е изключително важен футболист за Лацио, като при това прави впечатление със скромността си и има изключително ценното качество да не разваля атмосферата в съблекалнята, когато не го пускат титуляр.

10. АНДРЕАС МЬОЛЕР (Ювентус), 1992-1994

С екипа на Ювентус финият плеймейкър печели Купата на УЕФА през 1993 г.

Халфът прави страхотен тандем с Роберто Баджо и бележи 30 гола за два сезона във всички турнири.

Въпреки това през 1994 г. Мьолер се завръща в родината си и става играч на Борусия (Дортмунд).

През 1997 година именно „жълто-черните“, в чиито редици е пълно с футболисти, минали през Ювентус и Серия А (освен Мьолер, това са Юрген Колер, Щефан Ройтер, Пауло Соуса, Матиас Замер и Карл-Хайнц Ридле), изненадващо бият „Старата госпожа“ с 3:1 на финала в Шампионската лига и я свалят от европейския връх.