Героят от Тутракан

„За да го има днешният мач това е заслугата на Павел Иванов, всичко дойде от неговото решение. Павел Иванов реши да остане като капитан и така се запази вариант, в който можем да продължим. Всички до един”.

Думите са на старши треньорът на баскетболния Левски Константин Папазов. Тити ги изрече след поредната загуба на шампионите в първенството – този път от Балкан (Ботевград).

„Сините” вече повече от половин година функционират на магия след като основния им спонсор – Корпоративна търговска банка и Цветан Василев изпаднаха в криза.

В края на миналата седмица своето съществуване заради липса на средства прекрати женския отбор. Мъжкият, въпреки многото напуснали баскетболисти, все още го има. Заради Павел Иванов – момчето, което наследи лентата от друг голям Стефан Георгиев-Торо.

Кой всъщност е Павел Иванов?

Настоящият капитан на „сините” всъщност е роден в Тутракан през 1988 г. Първите си крачки в баскетбола прави в родния град под наставленията на учителката си по физическо възпитание.

„Първото игрище беше в двора зад училище, на цимента и кошовете бяха с дървени табла. Там играех всеки ден до 15-годишна възраст”, разказва пред един от специализираните баскетболни сайтове Павел Иванов.

И през този сезон Павел Иванов е един от лидерите на Левски

До този момент Павел Иванов има изиграни общо 29 мача за „сините”, в който е отбелязал 310 точки.

На сметката си капитанът на шампионите има и 39 асистенции и 25 отнети топки.

Започвал е в основния състав на Левски в 17 срещи, има овладени 68 борби.

Първият му отбор е Устрем (Главиница) с треньор Симеон Драганов. С него Павел два пъти става победител в републиканските турнири за градове с до 10 000 жители. Има и един загубен финал.

През 2003 г. когато е на 15 години Павел пристига в София за проби в Левски. Одобрен и започва да се готви в детско-юношеската школа на „сините”. Две години по-късно през сезон 2005/06 дебютира в мъжкия състав.

„Да играя баскетбол като чичковците по телевизора бе първата ми сбъдната детска мечта”, категоричен е капитанът на Левски. Той не крие, че Левски е първият му любим отбор от детството, а любимият баскетболист – Майкъл Джордан.

Моментът, който Павел никога няма да забрави е през 2011 г.

Във финала на турнира за купата на България един срещу друг се изправят неговият Левски и шампиона и абсолютен хегемон по онова време Лукойл Академик.

„Студентите” водят с 81:80, текат последните секунди на двубоя. След атака за Левски Павел Иванов получава възможност да отбележи кош след добавка и да даде трофея на своите.

Баскетболистът обаче пропуска и купата отива в ръцете на Лукойл Академик. След двубоя Иванов не успява да скрие сълзите си.

„В момента той е най-добрият български играч. Пред него има голямо бъдеще и в бъдеще съдбата ще му върне това, което изпусна. Защото той е дошъл и като куче е живял от 14-годишен в Левски. И той ще бъде едно от най-големите имена в българския баскетбол”, заяви тогава Тити Папазов.

И се оказа прав, защото само три години по-късно – през миналата 2014 г. съдбата наистина бе щедра към Павел Иванов, който стана шампион и носител на купата на страната с любимия си тим.

А като черешката на тортата дойде титлата от Балканската лига.

За качествата на Павел Иванов пък говори и сериозният интерес, който останалите клубове у нас продължават да проявяват към него. Лукойл Академик, Черно море Порт и Рилски спортист бяха готови още преди нова година да му предложат контракт.

Иванов обаче е категоричен: Оставам в Левски. До кога можем само да гадаем.