Невероятните приключения на британците в Италия
Джо Харт търси спасение в Торино, но следва път, по който невинаги се върви гладко
Във вторник Джо Харт помаха от тераската на хотела си в Торино, размаха вратарската фланелка на отбора, а после слезе при тифозите.
С безупречната прическа, подобаваща на човек, асоцииран с култовата реклама на шампоан против пърхот, англичанинът взе в ръка тишърт с надпис "Granata ultras", без съмнение, неподозирайки изобщо какво пише на нея.
Joe Hart mobbed by fans in Turin ahead of completing move to Serie A club https://t.co/uZSnMTbdvC pic.twitter.com/eInhzScLqJ
— The Sun Football ⚽ (@TheSunFootball) 31 August 2016
Очилата му бяха като на един млад Адриано Челентано - с две думи - Джо си беше като у дома в първия ден в Италия.
Вратарят на английския национален отбор избяга от Манчестър Сити, където вратата към... вратата му бе затворена. И ще потърси предизвикателство в Серия А, която е отдавна открита и изследвана земя от британци.
А техните приключения в страната на спагетите, хубавата музика, виното и страстта на тифозите по трибуните, са дълга и напоена с велики случки история.
През 1957-а Джон Чарлс изминава пътя от Лийдс до Ювентус за 65 000 лири. Нежният гигант, както го наричат и британци, и италианци, е образец за професионалист на терена и извън него. Уелсецът оставя фантастични спомени в тифозите на Юве, като и до днес е почитан като легенда на клуба.
Чарлс става голмайстор на Серия А в първия си сезон с 28 попадения и е избран за играч №1.
Големият Джон е изключителен джентълмен - ритан безкомпромисно на терена, изумява всички като подава ръка на агресора, а не си връща. Той става и първият футболист, изритал топката в тъч, за да се окаже помощ на лещащ на терена контузен съперник.
Заплатата му в Италия е огромна, докато в Англия по това време има таван на възнагражденията. Огромната къща на Чарлс край Торино е една от легендите около престоя му в Италия, а гаражът е с 3 спортни автомобила и мотор.
След пет сезона, 93 гола в 155 мача и три титли с Юве, Нежният гигант се прибира у дома.
Нататък историята рядко е толкова приятна за британците, потопили се в света на италианското калчо.
През 60-те Джими Грийвс заминава за Милан, воден от легендарния Нерео Роко.
Нападателят е страхотна звезда в родината, но споменатият таван на заплатите го изкушава да иде на Апенините. Където изиграва само 12 мача - поводът е проблем с личния живот и спазването на жестокия режим, наложен от Роко. Джими обича бира и вино, а ранното лягане за него не е задължително.
Има обаче и друга причина. Месец след трансфера му от Челси в Милан заплатите в Англия вече са освободени от "тапата" и Грийвзи няма причини да седи в Италия.
Клубът от "Сан Сиро" беснее, защото е платил 80 000 лири за него. Но си ги връща, че даже и е на печалба, когато Тотнъм плаща 100 000 лири за голаджията едва три месеца след заминаването му за Милано.
Грийвс все пак вкарва 9 пъти в 12 мача, което е отличен резултат на терена.
0 коментара